Жена

Ограбена

Влизаш и ти като всички, взимаш и после си тръгваш.

Ограбваш всичките ми мисли, живота от побелелите ми пръсти.

Ума и тялото открадваш и вече съм безумна и безплътна.

Когато събирам сили да погледна – далечината те поглъща като сянка смътна.

Виждам касичката на полицата……,

Там събирах всичките ти празни обещания,

Всички твои досмъртни обичания, красиви илюзии, лъжливи признания.

До нея – кутията, в която сме хубави.

Събрала е късчета от измислено щастие – където си усмихнат, а аз съм влюбена,

като деца, миг преди да пораснат.

Там стои затворен в бутилката – моят вик, толкова пъти преглъщан.

Ще го пусна навън, да те следва

Главата си все назад да обръщаш.

Не знам какво ще стане, щом те стигне.

Спасявай се, ще е по светло, а нощта догаря,

Така се уморих – от мене да те пазя,

Дано измежду всичко взето, да имаш и монети за лодкаря!

Автор: Виктория Александрова

Прочетете също

Везна за обич

Везна за обич

Казват, че човешката душа тежи 21 грама. С толкова олеквало тялото, щом душата го напусне. За всичката любов, болка, радост, скръб, надежди, щастие.

Вашият коментар

Sharing is Awesome, Do It!

Share this article with your friends

Абонамент за Радост вкъщи

Получавайте най-новите ни публикации на пощата си
АБОНИРАНЕ

Happy At Home Newsletter

Get our latest articles directly on your email account.
SUBSCRIBE NOW
Real Time Web Analytics