Смирение

Смирение

Ти, бил ли си, на това пусто място „ Никъде“,

Имал ли си мъничкото зрънце „ Нищо“,

Плакал ли си някога за „ Никого“

Казвал ли си често  – „никога“

Давал ли си нежност – мъка да ти връщат.

Завърташ се във шеметна, нелепа безнадежност,

откъсваш се от сенки и лица,

помиташ реалност, неизбежност

и стриваш всичко на зрънца.

И всяко зрънце твоя вик ще носи,

ще гледа тъжно с твоите очи,

ще пита с твоите въпроси

и  лика ти у него ще личи.

Ще се научиш да крещиш безгласно,

ще плачеш глухо – без сълзи,

ще можеш изправен душата си да влачиш,

ще усетиш болката с лекота да не теглиш.

Можеш винаги да имаш „Нищото“.

От загубата мъката у теб да запищи.

Винаги да си на кръстопътя „никъде“,

във мрак да чакаш „ Никого“  да различиш.

Но болката не идва от празните шепи,

дори от това „ няма никога“ не идва тя.

Просто живота е една шеметна въртележка,

веднъж си на нея, а друг път – пеша.

Нима не разбираш ужасната болка.

Миража да стиснеш в ръце,

въздуха в миг да обсебиш,

водата да имаш,

светлината да затвориш в шише.

Нямаш ги ….и започва дълго и мъчително себеотричане –

„ Никога няма да плача без глас, няма да търся, да искам да имам миража,

да превърна себе си във вричане“  –

Не чуваш ли, та това е твоят глас.

Изричаш думи, на които не вярваш,

вървиш по пътеки, които не знаеш,

Отричаш себе си…………,

под тежестта на товара се смазваш –   ТОВА Е ЖИВОТА

Болка е, не да го чувствуваш, а да го осъзнаеш.

Автор: Виктория Александрова

Прочетете също

Жена

Ограбена

Влизаш и ти като всички, взимаш и после си тръгваш. Ограбваш всичките ми мисли, живота от побелелите ми пръсти.

Вашият коментар

Sharing is Awesome, Do It!

Share this article with your friends

Абонамент за Радост вкъщи

Получавайте най-новите ни публикации на пощата си
АБОНИРАНЕ

Happy At Home Newsletter

Get our latest articles directly on your email account.
SUBSCRIBE NOW
Real Time Web Analytics