Везна за обич

Везна за обич

Можем ли точно да измерим обичта ?!  Но коя обич?!

Тази, с която майката приласкава детето си или обичта, с която синът гледа баща си,който е „най-силният в света“?! Или онази, с която се обича родината – толкова голяма, че да те накара да пожертваш живота си.

Колко ли затворникът обича свободата?! – Само нямащият може да я оцени. А смъртноболният с какво измерва измерва обичта си към живота – с грамове, килограми, метри, километри?!

Детето, което стиска с малките си ръчички мечето – колко ли го обича?!

Ами порасналите деца?! – С какво ли се измерва обичта им към детството, към бащиния дом със старата люлка, към онзи най-добър приятел с ожулените колене от съседния двор?!

А старицата, която стои прегърбена на прага и чака внуците да дойдат и да огласят пустия двор. Дълго след като си тръгнат, ще бърше очите си с краищата на забрадката, а старата къща ще ухае на топла бабина пита и веселост….. Нейната обич – как ли се измерва – в сълзи или в чаши брашно?!

Казват, че човешката душа тежи 21 грама. С толкова олеквало тялото, щом душата го напусне. За всичката любов, болка, радост, скръб, надежди, щастие, нещастие, за цялата обич към всичко скъпо – толкоз, някакви си 21 грама.

А може ли и обичта до тежи толкова – 21 грама, точно колкото една човешка душа…….?!

Автор: Виктория Александрова

Етикети: , , .

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*


*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Current day month ye@r *