Гергьовден – за легендата, традициите и поверията

Гергьовден - Ден на св. Георги Победоносец

Свети Георги Победоносец

Гергьовден е денят на християнския светец Георги, който според народните вярвания е покровител на овчарите и стадата, като от III век той е и покровител на войската. Гергьовден като цяло е подчертано земеделски и скотовъден празник. Тогава е и първият път в годината когато се изкарва добитъкът на паша, доят се овцете, хапва се агнешко месо и се пие овче мляко. Още преди да е изгряло слънцето моми и момци отиват да берат цветя и билки, от които след това правят венци и окичват със зеленина врати и прозорци.

Гергьовден винаги се чества на 6 май.

Митове за Гергьовден

  1. Ако Гергьовден се случи в сряда или петък, животните ще се плодят и ще дават много мляко. Ако се падне в постен ден, добитъкът няма да е добър и млякото ще е малко. Ако във високосна година обаче се падне в сряда или петък, не е добре, животните ще са болни.
  2. Ако на Гергьовден кукувицата се чуе за пръв път, годината ще е неплодородна и ще има болести по животните.
  3. Ако кърмачка види костенурка преди Гергьовден, ще има много кърма.
  4. Ако сутринта на празника чуеш на гладно магарешки рев, не е на добро. Затова стрък чесън да е, но трябва да си сложил нещо в стомаха.
  5. Ако на празника мравките не излизат от мравуняка, не се чака добро през годината.

Традицията на Гергьовден

Традицията повелява в нощта преди Гергьовден да се дои тържествено овцата, която първа е родила агнетата си през текущата година. В кофата се поставя монета зада бъде висок млекодобива през годината, а до кофата се връзва с червен конец букет от пролетни цветя. Освен това се заплита с червен конец венец от див здравец, къпина, коприва и глог. С него се украсява главата на овцата. Същият ореол се закачва и на вратата на кошарата. За да раждат овецете женски агнето, една от младите жени ритуално отпива глътка мляко чрез кухите стъбла на оман. На вратата на всяка къща се закачват букови клонки, разцъфтял глог, люляк или други цъфнали храсти. На Гергьовден домакините окичват и чешмите и кладенците със зеленина и пускат в котлите с вода стрък коприва за здраве. На Гергьовден за първи път в годината се приготвя прясно сирене, но без да му се слага сол за да не пресъхне овчето мляко.

Според старите поверия в нощта преди Гергьовден всички съкровища заровени в земята започват да „играят“. Нощта също е подходяща за ходене на гледачки и всякакви подобни начинания. Като цяло, магията придружава Гергьовден във всичко. В древността са вярвали, че на този празник е възможно да се отнеме плодородието. За да се предпазят хората поставяли през нощта шепа сол пред къщите на входа (на сутринта я слагали в яденето на овцете и колана на жените). Рано сутринта мъжете заравяли червено великденско яйце в средата на своите ниви. В същото време, в някои райони на Северна България изгаряли сламата, която е останала от Бъдни вечер. На Гергьовден се смята за лоша поличба да поискаш сол или закваска от съседа. Утринната роса е от особено значение на Гергьовден. Име поверие, че ако се освежиш с утринната роса на Гергьовден през цялата година ще бъдеш здрав. Дъждът на Гергьовден е ценен колкото златото.

На вратата на всяка къща се закачват букови клонки, разцъфтял глог, люляк или други цъфнали храсти. На Гергьовден домакините окичват чешмите и кладенците със зеленина и пускат в котлите с вода стрък коприва за здраве

Свети Георги като покровител на войската

Свети Георги е покровител на войската. Според църквата Георги е роден в Кападокия (Мала Азия). Имал е блестящо за времето си образование. Едва на 20 години, той получава висока военна титла като талантлив пълководец. Като син на богати християни, Георги става страстен привърженик на Христовата вяра. През 288 година е бил подложен на жестоки изтезания и е обезглавен по времето на римския император Диоклециан (284-305) заради вярата и убежденията си. Георги се превръща в образец на „идеалния воин -християнин“ и светец-покровител на войната и войската. В християнската иконография той се изобразява възседнал на бял кон и с дълго копие в ръка, забито в устата на страшен змей.

Легенда за Гергьовден

Легендата гласи, че близо до мястото, където е погребан свети Георги – град Бейрут, при планината Ливан, от близкото езеро излизал голям и страшен змей. Той унищожавал цялата околност със смъртоносното си дихание. Страданието на хората било голяно, но не знаели как да се спасят от бедата, в която са изпаднали. Те се обърнали за съвет от идолските жреци и те им казали, че всяко семейство трябва да принася в жертва на страшното чудовище едно от децата си. Заради безизходицата и глава, в които били изпаднали, хората приели този съвет и всеки ден водели по една жертва на брега на езерото. Дошъл и редът на единствената дъщеря на царя. Младата мома стояла на брега и с тревога очаквала смъртта си. Незнайно откъде се появил красив млад мъж на бял кон, държейки копие в ръка. Това бил свети Георги. Той попитал девойката:

- Защо плачеш?

Момата му казала за змея и той я успокоил:

- Не се страхувай, момиче — казал й Георги. — Чрез името на истинния Бог аз ще те избавя от това чудовище.

От езерото се показал големия змей. Храбрият войн Георги се прекръстил и повикал на помощ Светата Троица. След това се засилил към чудовището и го пробол с копието си. Георги казал на девойката да свали пояса си, да върже змея с него и да го повлече към града. Тя така и направила. След като жителите на града разбрали какво се е случило приели християнската вяра.
Заради тази победа и за показаното мъжество по време на мъченията свети Георги се нарича Победоносец и е покровител на войниците.

Свети Георги Победоносец е един от най-почитаните светии в България. В народния празничен календар култът към светеца е свързан с богата и сложна обредност, която засяга всички страни от живота на българина, неговите постоянни грижи и мечти за изобилие, за богатство и щастлив живот. На Гергьовден навсякъде се коли агне като жертва на светеца-покровител. Приготвя се общоселска трапеза. Около трапезата и цял ден се играят гергьовденски хора, водени от най-добрия овчар или от бременна жена със зелено клонче.

6 май – Гергьовден е официален празник в Република България. Той е обявен и за ден на Храбростта на Българската Армия.

Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. През 1946 г. традицията на празника е прекъсната, като той е обявен само за „Ден на пастиря“. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.

Гергьовден е вторият най-празнуван имен ден в България след Ивановден. На този ден празнуват около 200 хиляди души. Той е имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Ганчо, Генчо, Генади, Гошо, Глория, Генка, Генко, Галин, Галина, Галя.

Етикети: , , , , .

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*


*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Current day month ye@r *