Истинска жена

Жена и вселена

Животът очаква от тебе
да бъдеш нежна и отстъпчива
Да даваш, когато ти вземе
Дали разплакана или щастлива

Да бъдеш съпруга и майка.
Вода и жажда, ситост и глад
Потребност като свобода – голяма
Малка и нужна като зрънце за хляб.

Бъди и бяла, и добра..
И лоша като демон черен,
Но няма никога да си сама – съдбата гали, когато си й верен.

Вечно като вяра да пребъдеш,
Като надежда  жилава и истинска,
Като присъда неизбежна
И като спасение поискана.

Автор: Виктория Александрова

Етикети: , .

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*


*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Current day month ye@r *