Как и кога детето започва да говори

бебе на гърне

Първият звук, който бебето издава след раждането е самото проплакване няколко секунди след раждането след няколко хрипливи вдишвания. Силният дразнител, който представлява актът на раждането и попадането в съвършено нова среда водят до включването на дейността на белите дробове и започва преустройството на кръвообращението. Преди раждането снабдяването на плода с кислород и хранителни вещества, а така също и изнасянето на продуктите  от обмяната на вещества, се осъществява през пъпните кръвоносни съдове и плацентата чрез майчиното кръвообращение. Първият писък на бебето всъщност има и сигнална функция. Новороденото, неосъзнато и по чисто рефлекторен път, „съобщава“, че вече съществува на този свят. Всъщност пищенето остава и през първите седмици след раждането  неговата единствена възможност да изрази чувство за болка, глад, подмокряне и т.н. За развитието на говора пищенето и плаченето представляват предпоставка, тъй като, както и говоренето по-късно, те служат за изразяването на реакция спрямо околната среда и околните хора. До края на 3-тия месец общото време за плачене при малкото кърмаче  се удължава средно до 3 часа дневно, след което бързо започва да намалява. През първия месец от живота всяко събуждане се придружава с плач, като предпочитано време за това е втората половина на деня. Най-късно през втория месец плачът започва да се придружава от сълзи. При дразнене на роговицата на окото обаче, със сълзи реагира още новороденото. След няколко седмици здравите кърмачета започват да плачат различно, когато са гладни, когато имат болка, когато са подмокрени или дори когато се“ чувстват добре“.

Развитието на способността за говорене  е процес и не е с отчетливо начало. След 3-тия месец кърмачето изразява своето добро състояние като започва да „гука“, издавайки повтарящи се звуци. Отначало тези звуци включват предимно гласни, а по-късно и съгласни. Отначало по-лесните – п, ф, м, а по-късно и по-трудните – л, н, ш и др.

Постоянно започват да се чуват комбинации от звуци като ма-ма, та-та и др. Отначало бебето не свързва тези звуци с определен човек. Просто това са неосъзнато формирани съзвучия. Тяхното разнообразие може да бъде голямо, а също и обемът им за по-късното говорене е излишно голям. Така че част от тях с времето се загубва. Налице е обаче „материал“ за съответния език.

След първите 6 месеца кърмачето има вече едно своеобразно, макар и много ограничено „разбиране“ за говора. Например, то може да знае своето име, но не може все още да го изговори. Липсва все още каквато и да е способност за изразяване чрез говор. Бебето се намира в състояние, което някои автори определят като „говорна беда“. То има нужда да каже нещо , но още не може. Постепенно нещата се променят и към 8-мия месец, с напредващото развитие, кърмачето започва да изговаря обикновено двубуквени съчетания, като ги свързва с определени предмети или лица. Тези „думички“ се различават значително от говора на възрастните. С тях детето означава например свое желание, някакво елементарно действие(хранене) и др. Сега то започва да говори с изречения от една дума. През 9-ия месец повечето кърмачета започват да повтарят отделни думи, чути от родителите, без да им придават какъвто и да е смисъл. Кърмачето има склонност към монотонни  повторения като ма-ма, бау-бау и др. подобни.

През 10-ия месец вече се развива възможността за изговаряне на „да“ и „не“, като в тези думи постепенно се влага правилния смисъл на съгласие или отрицание. Започва изговарянето на двусричкови думи. Речникът на кърмачето в тази възраст съдържа само няколко думи, използвани и от възрастните, а така също и доста повече собствени „детски“ думи за различни лица, предмети, действия. Постепенно то започва повече и повече да разбира говора на възрастните. В началото на втората година детето изговаря правилно около 6-7 думи, докато към края й – средно около 50.

Трябва да се подчертае, че в това отношение има доста много индивидуални различия. За развитието на говорната способност на детето, освен различната степен на интелигентност , от решаващо значение е ролята на родителите  и до колко те се занимават с детето си. Тук „обучаването“ за изговаряне на отделни думи от страна на майката и бащата е много важно. Важно е също, още от началото те да държат на правилното изговаряне на новонаучените думи и да не поощряват своеобразния бебешки говор. В обратния случай децата по-късно трудно ще се освободят  от непрвилно заучени думи и изрази. От средата на втората година децата ясно могат да изразяват своите желания с думи- желание да се нахранят, да пият, да спят и др. Първите двудумични изречения се състоят от съществително име и от глагол. Детето започва да пита за всичко и за всеки около него. Така то непрекъснато изучава света. Настъпва „възрастта на въпросите“. То вече познава и изговаря добре своето име. В началото на третата година то добре познама думата „аз“, а малко по-късно и значението на думата „ние“.

Постоянно задава въпросът“защо?“ и разпитва за това какво става около него, за връзките между случващото се около него. Детето става все по-любопитно. Разполага вече с речник от 200-300 думи. Изреченията стават все по-дълги и по-правилни. През 4-тата година децата използват над 1000 думи, чиито брой с израстването непрекъснато се увеличава. Техните изречения вече могат да съдържат 8-10 думи. С тях могат вече да изразяват настроение, емоции и др.

Преди да тръгнат на училище повечето деца обикновено познават часовете на деня, дните в седмицата, основните цветове, числата. Със започване на четенето и с внимателното насочване от страна на родителите и учителите, думите в речника на детето  се увеличават непрекъснато, езикът им става граматически правилен. Постепенно начинът на изразяване достига този на възрастните. Разбира се, че за способността за изразяване и способността за разбиране на езика, от особено значение е ролята на родителите, семейната среда, училището.

Подрастващите развиват своите способности и по-нататък, като особена роля тук играят и личните наклонности, качества, интереси, талант, които трябва с търпение да бъдат подкрепяни от родители, учители, възпитатели.

В общи линии така протича растежът и развитието на детето от раждането му до достигане на 18-тата годишнина, която се приема според европейските стандарти за граница на детско-юношеската възраст.

Етикети: , , .

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*


*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Current day month ye@r *