Мъжът, жената и смяната на ролите

Жена подарява пръстен

Смяната на ролите изглежда атрактивна, но не прави двата пола щастливи

Все по- осезателно започва да се усеща една смяна на ролите между мъжа и жената, което дори става патологично и в много случаи не удовлетворява и двата пола.

Ако погледнем назад във времето всеки от двата пола си е имал своето строго място и функции и спор по тези въпроси почти не е имало.

 Ролята на женатае била да си стои вкъщи и да се грижи за децата и домакинството. От нея се е очаквало да бъде нежна, женствена и да обгрижва съпруга си, който от своя страна е бил длъжен да подсигурява прехраната и сигурността на семейството. Всеки е знаел добре своето място и противоречията по този въпрос са били рядкост. Поради по-голямата си физическа сила и природана войн и завоевател обаче, мъжът доста е злоупотребил с превъзходството си и в резултат жената се е почувствала неравностоен партньор, а нейната роля не достатъчно оценена.Именнотова вероятно е в основата напоявяването на така популярната женска борбаи война за еманципация.

 Еманципацията всъщност е едно освобождаване от зависимост, към която  явно жената  в своята еволюция започва драстично да  проявява непоносимост. Тя  търси за себе си една равнопоставеност и значимост, равни права с мъжа, защото е убедена,че ги заслужава.

Трябва обаче да се прави разлика между еманципация и феминизъм.

Природата е закодирала в женската психология качества като нежност, грижовност, топлина и нуждата да дарява любов.Способността й на една особена мъдрост и светлина, откоято мъжа сам по себе си има нужда за да оцелее е огромна.

В стремежа си да се еманципиратжените до голяма степен почти навлязоха в сферата на феминизма без да дооценят, че с активния стремеж за равнопоставеност на половете и  постигайки го, фактически правят мъжете по-пасивни. Така в резултат на завишената женска активност се получават едни неудовлетворени и значително по-пасивни мъже. В същото време жените отново са недоволни, защото не искат около себе си слаби и пасивни мъже. В много случаи те дори не си дават сметка какво точно искат. Така често дамите се оформят като самодостатъчни системи, засилвайки своето собствено его.  Създават и отглеждат сами деца, създават силна кариера, но сами по себе си не са щастливи, защото липсва баланса, който по природа им е нужен.

Житейската практика показва, че за да има баланс в половото общуване, прекалено активната жена прави мъжа пасивен. Той се превръща се в един мързелив наблюдател, защото няма и как напълно да поеме женската роля – природата не му дава този шанс. В същото време съвременната еманципирана жена е поела на гърба си огромни отговорности и тежестии е вечно недоволна от мъжа си без да си дава сметка, че в дъното на проблема е може би самата тя.

Факт е, че смяната на ролите на мъжа и жената става все по-осезаемо като жените стават все по-агресивни, а мъжете все по-пасивни. В крайна сметка и двата пола са неудовлетворени.

А каква ли е рецептата за преодоляване на тази криза в отношенията? Със сигурност тя не е във връщане на ролята на жената от миналото, но как да се постигне този баланс, чеи двата пола да се чувстват достатъчно значими и постигнат така желания синхрон?

Вероятно са нужни някакви компромиси и от двете страни, но кой може да каже какви и колко трябва да бъдат те? Вероятно само времето ще го покаже и ще трябва да се мине прездоста еволюционни катаклизми докато се постигне така желания и от двата пола баланс.

Етикети: , , .

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*


*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Current day month ye@r *