Радост вкъщи Справочник за дома и семейството
Паренето и болките на долните крайници е една от най-честите прояви на диабетната невропатия, която е често усложнение на захарната болест. Т. нар. диабетно стъпало се развива вследствие на периферна невропатия и засягане на артериите на долните крайници. Едно от основните оплаквания в такива случаи е болката, която може да има различен характер в зависимост от преобладаващият тип на нарушенията.
Болката се предшества и съпътства с изтръпване, парене, мравучкане, а често и със загуба на сухожилните рефлекси, което води до затруднение на походката.
В повечето случаи е променена и чувствителността на крайниците като тя може или да бъде намалена или прекомерно засилена. В случаите когато е намалена, това крие рискове за травматични или термични увреждания, причинени от неразпознати удари, от неудобни обувки или топлинни процедури.
В други случаи чувствителността е силно повишена и това се изразява с нетърпимост към допир, включително такъв от завивки или дрехи.
Диабетната невропатия се развива обикновено 10-15 години или по-късно след поява на диабета. При напреднала фаза на съдови промени с частично запушване на лумена на артериите болката е главно в покой, което налага държането на краката спуснати вън от леглото. Съдовите увреждания стават причина за бледост и студенина на крайниците като пулсациите на артериите са намалени до липсващи. В тези случаи болките се явяват или засилват при движение. В нопредналите стадии може да се развие некроза на меките тъкани – диабетна гангрена, която по правило е влажна /инфектирана/.
В резултат на съдовите и невропатни прояви могат да бъдат засегнати и ставите на стъпалата, сводът се свлича, развива се плоскостъпие. Стъпалата се подуват поради оток, нерядко се развиват трофични язви, които зарастват много трудно.
Диабетното стъпало се развива доста често при болни от диабет и прогнозата му е не добра ако не се контролира кръвната захар и не се прилага адекватно лечение.
Лошата хигиена и неудобни обувки са рискови фактори за появата диабетна рана на ходилото. Необходимо е постоянни и специални грижи за краката и своевременно лечение на гъбичните инфекции на стъпалата и ноктите, а при нараняване трябва да се предприемат специални грижи и лечение избягване на бактериални инфекции или гангрена.
Диабетната гангрена е сериозно усложнение, при което болките са силни, засегнатите участъци имат синьо-червен цвят, температурата е повишена и общото състояние е значително увредено. В крайният стадий настъпва сепсис с много висок риск за живота, ако не бъде предприето радикално лечение – ампутация на засегнатите участъци до здраво.
За да не се стига до подобни усложнения е необходимо адекватно лечение на основното заболяване – диабета, задължително с прилагане на инсулин и чести контроли на кръвната захар.
Много важни за профилактиката и лечението на диабетните рани са грижите за краката. Хигиената за тях трябва да бъде на много по-голяма висота от тази на лицето и тялото.
Обувките трябва да бъдат удобни, широки и съобразени с особеностите на ходилото. Особено внимание е необходимо за ноктите – както при подрязването им, така и за лечение на налични гъбичкови инфекции, към които диабетиците са особено разположени.
Хигиената трябва да бъде поддържана, като се използват съдове с предварително затоплена вода, а не чрез директно излагане на водна струя с гореща и студена вода.
Всичко това изисква хората с напреднала форма на диабетна невропатия да бъдат добре информирани и обучени да се грижат за краката си. Освен това диабетната невропатия трябва да бъде лекувана успоредно с диабета. Лечението изисква провеждане на няколко лечебни курса, а ефекта е по-добър, ако се комбинират със съдоворазширяващи средства. Важен е добрият контрол на диабета със съответните антидиабетични средства – инсулин или други препарати, поддържащи кръвната захар в близки до нормата стойности.
