Кои фактори играят роля при забременяването?

Способността за забременяване се нарича в медицината фертилност и означава, че в един момент мъж и жена, могат да създадат едно или повече живи деца. Друг термин, обратен на фертилност е стерилитет.

Стерилитета характеризира невъзможността на една брачна двойка при редовен полов живот да създаде поколение. Терминът интерфилитет се отнася за случаите, при които е невъзможно една бременност да се доизноси и да се роди живо дете. Когато жената е раждала веднъж и не може да  забременее отново, говорим за вторичен стерилитет.

Трябва да се знае, че нивото на спонтанно забременяване за един цикъл е между 15 и 20 процента. Ако по време на всеки цикъл жената има нормални полови сношения без предпазване в периода около овулацията, шансът да забременее е от 1:4 до 1:6.

Статистиката дава точни данни за броя на бременностите в една популация като функция на изминалото време от началото на половите сношение без контрацепция и при липса на всякакво лечение. Така например през I -вия месец ще забременеят 25 процента, след 6-ия месец – 63 процента, на първата година – 80 процента, след година и половина – 90 процента.

При липса на всякакви аномалии само една от 4 двойки ще постигне бременност през 1-вия месец, а за 6 месеца това ще се случи на 2/3 от двойките. Затова няма основание да се приеме, че една двойка е стерилна,преди 2 години редовен полов живот.

Кои фактори играят роля при забременяването?

От известните фактори при мъжа са:

• сперма с достатъчно оплодителни качества, включващи нормален брой сперматозоиди и адекватна подвижност.
• нормални гениталии, които позволяват да се депозира спермата в задния влагалищен свод на жената.

При жената това са:

• редовно отделяне на нормални яйцеклетки.
• пропускливи маточно тръби, които могат да поемат яйцеклетка и да осъществят преноса на оплодената яйцеклетка до маточната празнина.
• маточна лигавица, способна да поеме в определен момент оплодената яйцеклетка /имплантация/.
• цервикална слуз, която позволява преминаването на спермата в предовулационната фаза /фазата преди отделянето на оплодената яйцеклетка/.
•  нормален генитален апарат, позволяващ контакта на депонираната сперма с шийката на матката и цервикалната слуз.

За да се постигне оплождане, трябва двойката да има нормални полови сношения на доста чести интервали, за да може някой от тях да съвпадне с концепционния оптимум на жената.

Процентът на забременяване за 6 месеца е 16 процента, ако двойката има едно полово сношение седмично, 46 процента – от 2 до 3 сношения седмично, 83 процента – повече от 4 сношения седмично.

При човека плодовитостта има връх – около 24 -25 години. Способността на жената да забременява намалява стръмно след 30 години.

Най-прост модел за изследване на стерилната двойка като база са:

•  спермограмата
•  хистеросалпингографията /контрастно изследване на пропускливостта на маточните тръби/
•  измерване на температурна крива /откриват се аномалии в овулацията/

Ако тези изследвания са нормални, се предприемат други, по-специализирани, като :

•  посткоитален тест, който разкрива аномалиите при преминаването на сперматозоидите през цервикалната слуз.
•  имунологични изследвания
•  ултразвуково изследване.
•  биопсия на ендометриума.
•  хистеро и/или лапароскопия.
•  хормонални изследвания на половите хормони.
•  хормонални изследвания на други жлези с вътрешна секреция.

Съвременната медицина разкрива възможности за забременяване и при някои причини, които доскоро се смятаха за неотстраними. Тези нововъведения, най-общо известни като нови репродуктивни методи, значително разшириха успехите в борбата с безплодието.