Малигнен мезотелиом – коварно професионално заболяване

Мезотелиом е изключително злокачествен тумор, който засяга главно белите дробове. Произлиза от средния лист на плеврата /мезотела/. Характерно за това онкологично заболяване е, че диагнозата се поставя трудно и обикновено доста късно. Освен това през годините учените са доказали, че основен причинител на образуването на Мезотелиом е  продължителен контакт на болния с азбест. Този факт класифицира този вид рак като едно от най-злокачествените професионални заболяване на съвременния свят.

Какво представлява азбестът, който се посочва за основен убиец на хиляди хора по света? В наименованието азбест се включват голяма група влакнести минерали. В по-голямата си част те са магнезиеви силикати, които са устойчиви при пожар и именно затова имат голямо приложение в строителните материали. При чест контакт с азбест влакната се вдишват и остават завинаги в белите дробове като няма начин да бъдат откашляни или изчистени по друг начин.

Първите данни за канцерогенното влияние на азбеста са от 1950 година, но доста по-късно Световната Здравна Организация алармира за огромната опасност, която се крие в неговата употреба. След като заболяването Мезотелиом се открива на стотици строителни работници, работили и имали контакт с азбест, през 1977 година, материала се обявява за канцерогенен, а в началото на 90- те години Европейския съюз го забранява. До този момент в строителството е имало над 3000 вида изделия, в които азбестът е участвал.

Именно затова жертвите на азбеста продължават да растат, а Мезотелиом се оказа много коварно онкологично заболяване с доста дълъг латентен период и почти невъзможна ранна диагностика. Заболяването започва да се проявява едва 5-6 години след вдишването на азбест и в повечето от случаите симптомите трудно се дефиренцират. Впоследствие се развива агресивно и смъртоносно като лечението е почти без никакъв ефект.

Туморът причинява плеврални изливи, които обаче са характерни и за други белодробно заболявания и само плеврална пункция с последващо хистологично изследване може да даде точен отговор за вида, степента на развитие на тумора и евентуално засягане на другите органи. При латентно напредване на болестта могат да бъдат засегнати необратимо стомаха и сърцето като се наблюдава натрупване на течност в коремната кухина и развитие на асцит с последващо подуване на корема и чревна непроходимост. Плевралният излив може да доведе до сериозна форма на перикардит. Често се получава  засягане и болки в малките стави.

Кои са първите симптоми, на които в повечето случаи болният не обръща внимание?

• Затруднено дишане и болка в долната част на гръдния кош;
• Суха дразнеща кашлица, която се отдава на тютюнопушене, а самото то като фактор допълнително усложнява състоянието и пораженията от тумора;
• Слабост и лесна уморяемост.

Всички тези симптоми и тяхното постепенно увеличаване са червената лапичка за тревога особено за хора, които са имали контакт с азбест в определен етап от живота си. Съвременната медицина вече разполага с много ефективни методи за диагностициране, но лечението зависи изцяло от етапа на развитие на тумора и доколко са засегнати други органи.

Ултразвукова диагностика установява наличие на плеврален излив и нуждата от евентуална пункция за хистологично изследване.

Изследване с рентген дава информация за наличие на удебелени лезии в плеврата.

Ядрено магнитен резонанс може да даде информация дали и до колко има засягане на други органи.

Малигнен мезотелиом е заболяване, което в повечето случаи има летален изход и лечението му е изцяло свързано с ранна диагностика. То обикновено е  същото като при повечето злокачествени тумори –  хирургично с последваща химиотерапия.

За съжаление през последните години броят на диагностицираните с това заболяване хора по света непрекъснато нараства като само през 2013 година от него са заболяли 50 000, а са починали 35 000 души.

Ранното диагностициране дава по-добри прогнози за лечение и именно затова учените търсят способи за ранна диагностика. Често дори цитологията не дава вярни резултати, тъй като малигнените клетки се откриват рядко или се отдиференцират трудно от немалигнените мезотелиални клетки. Като успешно средство за ранно диагностициране през последните години се отчита измерването на туморните маркери в ексудативните изливи.

Доказването на наличие на малигнени мезотелиомни клетки в плеврален излив е най-достоверният диагностичен маркер за доказване на мезотелиома. Ако не се установят злокачествени клетки обаче, повишеното ниво на мезотелин може да бъде маркер с сериозна диагностична стойност за Малигнен мезотелиом. 

Лекарите са доказали и известна генетична предразположеност, която допълнително усложнява състоянието на някои от заболелите и влошава тяхната прогноза.