Везна за обич

Колонката на Вики Напишете коментар 1,462 Прегледи

Можем ли точно да измерим обичта ?! Но коя обич?!

Тази, с която майката приласкава детето си или обичта, с която синът гледа баща си,който е „най-силният в света“?! Или онази, с която се обича родината – толкова голяма, че да те накара да пожертваш живота си.

Колко ли затворникът обича свободата?! – Само нямащият може да я оцени. А смъртноболният с какво измерва измерва обичта си към живота – с грамове, килограми, метри, километри?!

Детето, което стиска с малките си ръчички мечето – колко ли го обича?!

Ами порасналите деца?! – С какво ли се измерва обичта им към детството, към бащиния дом със старата люлка, към онзи най-добър приятел с ожулените колене от съседния двор?!

А старицата, която стои прегърбена на прага и чака внуците да дойдат и да огласят пустия двор. Дълго след като си тръгнат, ще бърше очите си с краищата на забрадката, а старата къща ще ухае на топла бабина пита и веселост….. Нейната обич – как ли се измерва – в сълзи или в чаши брашно?!

Казват, че човешката душа тежи 21 грама. С толкова олеквало тялото, щом душата го напусне. За всичката любов, болка, радост, скръб, надежди, щастие, нещастие, за цялата обич към всичко скъпо – толкоз, някакви си 21 грама.

А може ли и обичта до тежи толкова – 21 грама, точно колкото една човешка душа…….?!