Вятърните турбини могат да засилят глобалното затопляне

Глобалните промени в климата са заплаха и трябва да се вземат значителни мерки, за да може реално да се намалят вредните емисии, свързани с производството на енергия и употребата й. Постоянно развиващите се ВЕИ технологии са алтернатива в постигането на енергийна система, която да отделя по-малко вредни вещества. Въпреки стремежите на човечеството за замяна на източниците за производството на енергия с по-екологично чисти, това трябва да се прави внимателно и с необходимата сериозност.

Ново изследване, публикувано в британското научно издание„ Нейчър” показва, че един от алтернативните източници на зелена енергия – Вятърните паркове – може да предизвикат климатични промени. Най – големите в света такива паркове се намират в американския щат Тексас, който е най-големият производител на такава енергия в САЩ. Данните от сателити над голяма територия показват, че за 10 години температурите там са се покачили с близо 1 градус по Целзий паралелно с изграждането на все повече турбини.

Какво е обяснението: През нощта след като слънцето залезе въздухът, който е по-близо до Земята, става по-студени тя ся се охлажда. Но в зоната на големите вятърни паркове движението на вятърните турбини разбърква въздуха високо и онези части на атмосферата, които са по-топли и води като цяло до нарастване на температурите.

Именно това нарастване на температурите може да има дълготраен ефект върху природата в районите, намиращи се близо до големи вятърни паркове според учените.

За целите на изследването, което води до тези факти, учените от факултета за атмосферни изследвания и екология в Университета на Ню Йорк, са проучили сателитните данни за температурата на повърхността на Земята в западната и централната част на Тексас. Така са открили, че има значителна тенденция на покачване на температурите до 0,72 градуса по Целзий за 10 години. Затоплянето е било по-силно изразено нощно време над вятърните паркове.

Учени непрекъснато работят и наближава момента, в който ще успеят да създадат и съвсем ново възобновяемо гориво, което да е почти като петрола. В състава му са включени някои бактерии, въглеродният диоксид и слънчевата светлина.

Джанис Фриас, докторант по инженерна химия в Университета в Минесота открила как да се използват протеини, за да превърнат мастни киселини, произведени от бактерии, в кетони, които могат да бъдат преобразувани така, че да се създаде въглеводородно гориво.

Според професора по биохимия Лари Уакет: „Въглеродният диоксид е основният парников газ, водещ до глобалното изменение на климата, така че да се маха от атмосферата по някакъв начин е добро за околната среда. Това е също така и безплатно. И скоро ще можем да използваме една и съща инфраструктура за обработката и транспорта както на изкопаемите горива, така – и на този нов вид гориво, произведено от въглеводород.“

Основният компонент на изкопаемите горива са въглеводороди, изработени от въглерод и водород. За да произведе тези горива, обаче на Земята са и необходими стотици милиони години, а човека е на път да изчерпа вече тези запаси и вероятността до 50 години това да стане факт е съвсем реална.

Изследователите използват бактерия /Synechococcus /, която определя съдържанието на въглеродния диоксид в слънчевата светлина и го преобразува на захари, които след това се дават на друга бактерия /Shewanella/, която пък произвежда въглеводороди. Тези въглеводороди след това се превръщат в парникови газове.

Финансирани от американското Министерство на енергетиката по програма за финансиране на перспективни научни изследвания, учените от Университета в Минесота имат големи надежди са създаването на новото гориво, което ще съвсем като петрола.

С повишеното търсене на петрол в Световен мащаб, бързото икономическо развитие на Китай и Индия и изключително нарасналата употреба на петрол, зависимостта ни от суровината става все по-голяма и Възобновяемите Енергийни  Източници са надеждата за решаване на проблема. И все пак като за всяко нещо, което е ново ще е необходимо време за да разберем дали сме успели да намерим по-доброто решение или пак сме навредили на природата.