Още Айнщайн с неговата Теория за относителността е подозирал съществуването на черни дупки във Вселената, но за първи път за тях започва да се говори през 1971 година. Тогава е била открита първата черна дупка от американския астраном Джон Уилър.
Какво всъщност представлява черната дупка и как се образува
Ако една звезда изгори всичкото си гориво, изпада в колапс и започва да се свива в себе си като образува черна дупка с невероятна гравитационна сила, привличайки всичко около себе си. Силата на гравитацията е толкова голяма, че дори светлината бива поглъщана. Обикновено такава черна дупка поглъща прах и газ от галактиката около нея и непрекъснато нараства по размер. Тя е с невероятна плътност, а гравитацията огромна и постоянна.
Черните дупки фактически не засмукват като вакуум, а привличат всичко около себе си поради силното гравитационно поле. Те се състоят от три слоя:
Външен слой
Вътрешен хоризонт на събитията – това е тази граница на черната дупка, в която дори светлината не способна да избяга. Гравитацията тук е толкова силна и постоянна, че няма частица, която попаднала в обсега й да може да напусне.
Слой на сингулярност – това е една времево- пространствена точка, в която е концентрирана материята на черната дупка.
Според учените само в Млечният път има над 10 милиона черни дупки, които са с маса до три пъти по-голяма от тази на Слънцето. Ако Звезда мине в близост до такава черна дупка може да бъде разкъсана на парчета.
И ако всичко това вече е известно за Космоса, то наблюдаваните огромни океански водовъртежи и това, което правят с водата, много напомня точно поведението на черните дупки. Все по-често астрономите говорят за наличие на черни дупки и на Земята, въпреки, че все още никой не ги е видял.
Гигантсите водовъртежи, които се образуват в южните части на Атлантическият океан според учените от Швейцарският федерален институт по технологии в Цюрих, представляват математически еквивалент на черните дупки в пространството. Според тях те правят с водата точно това, което всъщност черните дупки правят със светлината.
Заобиколени от кръгли водни пътища, тези водовъртежи поглъщат всичко, което попадне в обсега им.
Съществуват все още много въпросителни относно приликите между огромните водовъртежи в Океана и черните дупки в Космоса, но астрономите изследователи вече са убедени, че черни дупки има не само в Космоса, но и на Земята.