Кредитна карта …или каква е нейната история

Съвременните кредитни карти произлизат от картички, пускани в обръщение от големите американски хотели, нефтените компании и магазини в началото на 20 в. Това били търговски карти, които имали две основни предназначения. От една страна, да се следи сметката на клиента, а, от друга, да се поддържа списък на покупките, които клиентът е осъществил.

От 1914 г. насам много предприятия започват да пускат специални карти за своите богати клиенти с цел да ги впишат в една своеобразна мрежа от клиенти, които да се ползват с преференции в техните магазини и при купуването на изключително скъпи стоки. В началото на 20 в. нефтените компании също запозват да издават „карти на учтивостта” (courtesy card),благодарение на които притежателите им – шофьори, можели да бъдат обслужени на всяка една колонка по избор. През 1928 г. започва производството на Charga-Plates – пластинка, в която е издълбан адресът на клиента. Така след 30 години всички големи компании започват да въвеждат свои карти, като не закъснява и въвеждането на минимална такса за месечно обслужване на картите, отсрочки от датата на падежа и т.н.

Постепенно конкурентността между компаниите изисква и отделянето на значителни суми, за произвеждането на специалните карти. В този ред на мисли, през 1936 г. American Airlines въвежда своя собствена кредитна схема, която получава дори названието Universal Air Travel Plan (UATP).

Историята на съвременните кредитни карти започва през далечната 1949 г. с образуването на Diners Club. Трима души заемат важно място в историята на кредитните карти – А. Блумингдейл (внук на основателя на прочутия магазин Bloomingdale’s), Ф. Макнамара (управител на Hamilton Credit Corporation) и Р.Шнайдер (адвокат на Макнамара).

Идеята възниква на една вечеря между тримата в нюйорския ресторант Major`s Cabin Grill. Когато дошло време за сметката, се оказало, че Франк Макнамара е забравил портфейла си. Ситуацията била неудобно особено при положение, че Макнамара бил длъжен да плати сметка, тъй като е поканил Блумингдейл и Шнайдер на вечеря. За да разреши проблема, той звъннал на съпругата си, за да му донесе портфейла.

В очакване на съпругата си, Макнамара се замислил върху случилото и невъзможността му да вечеря някъде без възможност да заплати другия път. Като кредитен специалист той не би трябвало да вдъхва недоверие. Същевременно в Щатите от 1939 г. вече били в употреба кредитните книжки, а събитието се случва през 1949 г. Проблемът в популяризирането на тези книжки било условието клиентът да бъде чест потребител на услугите на магазина или ресторанта и необходимостта клиентът да завежда индивидуална кредитна книжка за всеки обект. Така Макнамара логично стига до заключението, че не би било невъзможно да се създаде такава книжка, с която да може да се плаща в различни търговски обекти.

През средата на 20 в. Макнамара, Блумингдейл и Шнайдер предлагат нов тип карта, която позволявала да се правят покупки от всички краища на света. Важна точка в техния план било въвеждането на трета страна в кредитната операция. Така Diners Club станали посредник между купувачите и фирмата, която обезпечавала кредита. Проектът на Блумингдейл, Макнамара и Шнайдер започва при наличието на стартов капитал от 75 000 долара.

Първите кредитни карти Diners Club били разпространени в основни линии между приятелите и познаните на основателите на компанията. Те могли да бъдат употребявани в 14 нюйорски ресторанти, които били обозначе в правоъгълнничета на самата карта.

Печалбата от плана трябвало да идва както от фирмата-продавач, която фактически трябвало да заделя 7 % от стойността на покупката, така и от картодържателя във вид на годишна такса от 3 долара. През втората година от своето възникване кредитните карти Diners Club донесли на своите основатели 60 000 долара.

Първите години били трудни поради три причини. От своя страна, картодържатели няма много, тъй като не навсякъде употребата на тези карти била въведена, а от друга – самите магазини не давали съгласието си поради липсата на достатъчно клиенти, които да употребяват Diners Club. Търговците също така се възмущавали от високия размер – 7 % от стойността на стоката. Основна пречка в развитието на картовата система обаче оказали авиокомпаниите, нефтените компании и редица крупни търговски фирми, които също провеждали политика по отношение на издаването на кредитни карти. Те отказвали да приспадат от приходите си на трета страна и се страхували, че новата карта ще отслаби отношенията им с клиентите.

Въпреки всички трудности по пътя си, основателите на Diners Club продължили да полагат усилия за налагането на проекта си. След войната в Щатите се наблюдава силен ръст в сферата на кредитния пазар. Доходите на американското население до такава степен се повишили, че превишавали доста покриването на основните нужди. Това довело до възникването на нови услуги, сред които и картите T&E (Travel&Entertainment), които се фокусирали върху туризма и развлеченията.

През 1958 г. American Express, най-голямата компания по това време за пътни чекове, и Carte Blanche едновременно стартират предлагането на пазара на универсални кредитни карти. В същото време още през тази година водещите банки Bank of America и Chase Manhattan Bank също правят постъпки към налагането на операции чрез кредитни карти.

Сред основните трудности в започването на такъв бизнес било отсъствието на единна общонационална система, което за малките банки било особено валидно, и това спъвало значително развитието картовата система на локално ниво.

През 1966 г. Bank of America започва процедура по лицензиране на другите банки за провеждане на операции с кредитни карти BankAmiracd. Това обаче срещнало противодействие в лицето на другите големи банки и довело да създаването на втора национална картова система, известна под името Interbank Cards Association.

В края на 60-те години на 20 в.  Bank of America и Interbank провеждат съвместна кампания за разпросраняване на кредитни карти по пощата. В центъра на успеха стои Джо Уилямс, считан за „баща” на масовия пазар на кредитни карти. През 1958 г. 60 000 жители на град Фресно получават по пощата кредитни карти с възобновяема кредита линия. Границата между това да притежаваш такава карта и да я използваш била доста малка, тъй като резултатите не закъснели. За приблизително половин година, благодарение на кредитните карти Bank Americard, са били извършени покупки на стойност почти 60 млн. долара, т.е. всеки средностатистически картодържател е извършил покупка за повече от хиляда долара. За съвременните стандарти сумата се равнява на 6 хиляди долара.

Ефектът не свършил до тук. За сравнително кратко време броят на картодържателите надвишил милион. Това, от своя страна, било съпътствано от присъединяване на редица фирми към националната картова система. Успехът на кампанията бил достатъчно красноречив и в резултат на това много други банки, сред които и от водещите в страната, също се присъединили към една от двете национални системи. Така до 1978 г. банките, които присъствали в регистъра на двете национални системи, наброявали повече от 11 хиляди. Годишните продажби достигнали 44 млрд. долара, като около 52 млн. американци били картодържатели на някоя от двете банкови карти.

През 1976 г. Americancard променя името си на VISA, като целта е да получи международно признание. През 1980 г. MasterCharge става MasterCard,като от 1969 г. до 1981 г. банките, присъединили се към MasterCard, са 12 504. До този момент към VISA са се присъединили 12 518. Борбата през първите години между двете картови системи налага те да изключват опцията – да предлагат общи карти. От друга страна, обединението на двете компании е спъвано от съдебните власти, които не допускали създаването на каквито и да било условия за монополизъм.

Същевременно конкуренция не липсвала и в развлекателния бизнес – T&E индурстрията. Поради своята по-добра финансова обезпеченост American Express бързо успява да се наложи над своите конкуренти Diners Club и Carte Blanche. През 1970 г. American Express разполага с два пъти повече клиенти от Diners Club и четири пъти повече от Carte Blanche. Тенденцията обаче си останала същата и така към средата на 70-те години на 20 в. картодържателите на American Express били близо 8 пъти повече от Diners Club и 10 пъти повече от Carte Blanche.

Така съвсем естествено American Expess става лидер в предлагането на кредитни карти. Впоследствие Diners Club и Carte Blanche били купени от CityBank, който имал повече възможности да се пребори с American Express и неговите 12 пъти повече клиенти.

В Европа кредитните карти водят своята история от началото на 50-те години на 20 в., когато British Hotel & Restaurant Association пуска в употреба картите BHR. По това време от действащите в САЩ кредитни карти в Европа доминирала Diners Club. През 1972 г. Americard стартира програма за разпространение на своите продукти в 72 страни, но най-съществен успех е постигнат в Англия.

В Япония добро развитие получила MasterCard, но дъщерното предприятие на
American Express – JCB-банка, било безспорен лидер, разполагайки с два пъти повече клиенти, отколкото VISA и MasterCard взети заедно. Въпреки късния си старт в употребата на кредитни карти, към 1980 г. Япония е на второ място след САЩ по употреба на кредитни карти.

източник: БГ Кредит