Човешкия мозък си остава една от най-големите загадки за учените. Благодарение на тестовете за интелигентност вече е може относително точно (въпреки многото недостатъци) да се сравни интелекта на един човек спрямо средния за всички хора. Но на какво точно се дължат разликите?
Развива ли се човешкия мозък? Достигнал ли е максималния си потенциал? Еволюцията може да ни сдобие с малко по-голям мозък, но дали ще е по-способен?
Ние, хората имаме лошо зрение, слух и обоняние, а не сме и особено силни. Как тогава сме се превърнали в доминиращ вид? Именно мозъкът ни отличава от всички останали животни. Учените дори са убедени, че човешкият мозък е най-развитият на планетата. Той не се различава особено от този на кучето да речем, просто е по-добър. Също като да сравним един обикновен настолен компютър със супер компютър.
Пропорционално с размера на телата ни, мозъците ни са сравнително големи. Това обаче не е гаранция за качество. Слонът също има голям мозък и сравнени с тези при хората, невроните им също са по-големи. Това обаче означава, че и разстоянията между тези неврони са по-големи и сигналите между тях трябва да изминат по-дълъг път. Оказва се, че невроните при приматите са най-компактно устроени. Ако един гризач имаше толкова неврона, колкото един човек, то мозъкът му щеше да тежи 45 килограма. Сравнени с шимпанзетата пък, хората имат повече гънки по мозъка, което осигурява по-голяма повърхност и повече невронни връзки.
Какво е причинило такава еволюция при хората? Учените смятат, че груповият начин на живот е изиграл основна роля в развитието на човешкия мозък. От пещерите до социалния живот, хората са изминали много път и са развили изключително сложни умения, сред които и речта.
В технологичната ера, в която живеем, човек може да се запита – Ще продължи ли човешкият мозък да се развива? Още от самото начало зародишът е ограничен от размера на женския таз, което не дава по-голяма възможност за физически растеж, пък и вече установихме, че големината не означава по-голям интелект. На теория обаче е възможно той да продължи да расте и след раждането. Това може да доведе до недостатък на енергия, защото мозъкът е най-енергоемкият орган от всички. Ефектът би бил като при спортна кола, която изгаря много повече гориво от обикновената.
В сегашния си вид, за да стане човешкият мозък още по-сложен, невроните ще трябва да се смалят, за да бъдат по-нагъсто разположени. Тук също съществуват ограничения, защото в определен момент се получава обратен ефект и прекалено малките неврони не успяват да правят добра връзка.
Биологията е един вид игра на проби и грешки. В случая, нашият мозък се е оказал успешен, защото по пътя на еволюцията си е успял да преодолее безброй препятствия и се е адаптирал към определени елементи, за да достигне оптималния си капацитет. Може би в бъдеще ще се появи решение, което ще ни позволи да избягаме от ограничението на собствения си разум.