Радост вкъщи Справочник за дома и семейството
Всички обичаме да се радваме на природата и да се възхищаваме от красотата й. Всеки от нас е част от тази природа, но малко от хората го осъзнават истински и си дават сметка за личната отговорност, която носят за нейното опазване. Земята – това е нашият дом и е в опасност, а причината е в самите нас, нейните обитатели.
За да съществува човекът има нужда от въздух, вода и храна, а планетата Земя така великодушно му ги осигурява. Дали обаче трябва да черпим всичко от което имаме нужда и то безвъзмездно, без да полагаме никаква грижа за бъдещето на планетата си? Трябва ли всеки от нас да живее за мига, в който се намира на нея и да бъде безотговорен към тези, които идват след него?
За съжаление човешкият егоизъм е на път да унищожи Земята и така щедрото й гостоприемство! С хилядолетия човечеството неразумно и алчно употребява ресурсите на планетата Земя с цел единствено да задоволи своите нужди и желания. В същото време безотговорно изхвърля генерираните от него отпадъци там където му е най-удобно и най- евтино без да си дава сметка за последиците. А последиците вече започват да стават сериозни, дори апокалиптични. Особено значение за тази драматична картина през историята на човечеството и неговата колективна безотговорност изиграва огромното разделение между екология и икономика.
В желанието си да задоволява своите нужди като произвежда, разменя и консумира, човекът смяташе, че всичко, което съществува на Земята просто му се полага и винаги ще съществува. Едва когато учените започнаха да отчитат сериозни промени в климата и изчезването на видове растения и животни, се заговори за екология. Едва тогава човечеството започна да търси баланс между икономика и екология и да променя начина си за мислене.
Дали обаче вече не е късно? Глобалното затопляне, замърсяването на въздуха и водите, изтънелият озонов слой и киселинните дъждове вече са факт. Ще успеем ли да спрем този разрушителен процес и да спасим живота на Земята. Да спасим природата, на която иначе обичаме да се радваме и възхищаваме.
Безспорно за всичко това е виновна индустриална революция, която не можем да спрем, но можем да се отнасяме с по-голяма отговорност към природата. Развивайки се все повече икономически и задоволявайки своите нужди и капризи бихме могли да не мислим само за себе си, а и за своя дом- планетата Земя. Та нали всичко, което правим е за да стане животът ни уж по-хубав, а реално замърсявайки я създаваме един омагьосан кръг на самоунищожение.
Време е да погледнем на Земята наистина като на наш дом и същевременно като на жив организъм, който трябва да бъде основен и равностоен партньор в създаването на така желаните ни блага. Природата ни дава много, но и ние трябва да погледнем на нея като на част от нас.
Време е да променим егоистичното си мислене и да спрем да разрушаваме собствената си среда . Нужно е да променим съществено начина си на живот и да започнем да възпитаваме децата си в екологично мислене и опазване на природата максимално, въпреки развитието на технологиите и бизнеса.
Безотговорното изсичане на горите трябва да спре! Трябва да намерим начин да произвеждаме и използваме блага, които да не вредят на природата, да не замърсяват почвите и водите. Трябва да заменим септичните ями с пречиствателни станции и изкуствените торове с естествени . Време е да се научим да пестим и да не разпиляваме безотговорно ресурсите на Земята, защото те са на изчерпване. Да се постараем да обезвреждаме надеждно опасните отпадъци, които генерираме непрекъснато. Нужно е да осъзнаем, че запазвайки природата и планетата Земя, ние спасяваме своя собствен живот. Нужно е да осъзнаем и това , че далечното бъдеще всъщност вече е „УТРЕ“ и чука на вратата, а плодовете на колективната ни безотговорност ще се стоварят върху собствените ни деца.
