Пубертет – тази трудна възраст

В нашето съвремие на бързо развитие на технологиите и развитие на цивилизацията, често споменаваме думата акцелерация на поколението и сме убедени, че днешните младежи се развиват много по-бързо от някогашните. Истината е, че думата акцелерация започва да се употребява още преди 50 години и процесът на тези наблюдения явно е започнал още тогава.

Въпросът е дали това ускорено развитие на младежите е съпътствано с необходимата информация за проблемите, с които младите хора се сблъскват в съвремието. Има ли достатъчно и подходяща информация и за техните родители, от които много зависи информираността на децата. Много важен момент е как се поднася тази необходима информация, свързана с половото развитие на човека за да може подрастващите момчета и момичета да приемат естествено своите физиологични промени. Пубертетът е време, когато се заражда и първото сексуално влечение и тези влечения могат и трябва правилно да бъдат насочвани и възпитавани и то най-добре от родителите.

Пубертетът е период на бърз, ускорен растеж и на резки физически и психически промени при децата. Този период обикновено започва към  10 –тата година при момичетата, а при момчетата с една-две години по-късно. Тази преходна възраст трае средно 3-4 години. В този интервал довчерашните деца се превръщат в юноши и девойки. Наблюдава се бързо развитие на ръста и теглото, като  отначало момичетата израстват по-високи от момчетата. Така например ръстът на момичетата се увеличава средно с 6-7 см. На година, а при мочетата с 3 до 5 см. Докато момичетата наддават средно 3-5 кг. годишно, при момчетата на същата възраст прирастът е не повече от 1 до 3 кг.

Растежът не е пропорционален – първо растат дългите кости, а хармоничността и красотата на тялото настъпват в края на пубертета. Паралелно с това започват да се оформят специфичните полови белези. Мъжкият скелет е почти с 30 на сто по-тежък от женския. Женските мускули са по-слабо изразени от мъжките. У мъжете раменете стават много по-широки, кръстът остава по-тънък, а тазът по-тесен. В пубертета при двата пола се появява окосмяване около външните полови органи и под мишницата. У девойките окосмяването остава само по тези места, а у юношите то се разпростира и по гърдите, корема и крайниците.

Момчетата в пубертета

Една от първите прояви на пубертета у момчетата е появата на косъмчета под носа, около устата, по бузите, около бедрата. Променя се гласът, който става по-груб, по-дебел – мутация. Наблюдава се и увеличаване на половия член, половите жлези и семенните торбички. Кожата на мъжкия полов орган и на семенните торбички придобива по-тъмен оттенък спрямо цвета на останалата част от тялото, вследствие увеличеното количество на пигмент. Простатната жлеза, дотогава почти незабележима, достига през пубертета типичната си големина на кестен. Увеличават се и мехуровидните жлези.

Основните фактори, които регулират пубертетното развитие, са еднокринните жлези, главно хипоталамо-хипофизната система, кората на надбъбречните жлези и половите жлези.

Хипоталамусът е част от ЦНС /главния мозък/. Той е главното контролно звено на ендокринната система. Произвежда специални хормони, наречени освобождаващи фактори, които действат върху хипофизната  жлеза и стимулират излъчването на нейните хормони в кръвта. От своя страна хипофизните хормони действат върху периферните ендокринни жлези и влияят на функцията им.

Доказано е, че в хипоталамуса съществува „полов център”, който при определени условия /достигане на биологична зрялост/, започва да отделя фактори, подтикващи хипофизата да отдели гонадотропини – хормони, влияещи върху половите жлези. Гонадотропините задействат половите жлези, когато те са достигнали определена зрялост и могат да отговарят на импулсите с по-нататъшно развитие и продукция на специфични полови хормони: женски-естрогени, мъжки-андрогени. Започва образуването на мъжките полови клетки – сперматозоиди и семенна течност.

Развитието на сексуалността при момчетата започва като потребност от телесен контакт, като се явява през известни интервали като състояние на полово напрежение. Обикновено то завършва със спонтанни /полюции/ или преднамерени /онаниране/ семеизпразвания, които са нормално физиологично явление за тази възраст. За разлика от девойката, външните дразнители действат на младежа по-силно и могат да изострят половите му потребности.

Момичетата в пубертета

Анатомичната особеност при момичето е, че по време на пубертета формите на тялото се закръгляват, чрез увеличено отлагане на мазнини в подкожната тъкан, особено на гърдите, хълбоците, бедрата. Важен вторичен женски белег е увеличаване на млечните жлези, които заедно с подкожната тлъстина дават характерната форма на гърдите. Нарастват яйчниците, тръбите, матката и влагалището. Най-важни са промените, настъпващи във вътрешната структура на органите, които започват дейността си. В пубертета яйчниците започват да създават женски полови хормони и едновременно узряват първите зародишни клетки – яйцеклетки. С това са свързани промените в маточната лигавица. Тя се подготвя чрез набъбване и напълване с кръв за загнездяване на евентуално оплодената яйцеклетка. Неоплодената яйцеклетка загива и набъбналата лигавица се отделя от матката чрез първото менструално кръвотечение. Този цикъл от промени започва в пубертета и съпровожда всяка зряла жена през нейната полова зрялост. През бременността и известно време след раждането жената няма менструация. При здравите жени с нормална хормонална функция на яйчниците яйцеклетките узряват през всеки 26-30 дни. Ако не настъпи оплождане, получава се менструално течение. Менструацията трае от три до пет дни. Малки отклонения в периодичността и продължителността на менструалния цикъл са възможни. Препоръчително е всяко момиче да си води календар с датите на менструациите. Това ще позволи проследяване на периодичността и своевременна консултация със специалист, а така също ще се избягнат изненади по време на пътувания, лагери, екскурзии и др.

Обикновено две седмици преди менструацията става овулацията – доузряването и освобождаването на яйцеклетката от зародишния фоликул. В този период оплождането е най-вероятно. Въз основа на тези данни всъщност е и базирана теорията за плодните и неплодни дни на Огинус-Кнаус.

При момичетата в началото доминира една особена потребност от нежност, която може да се задоволи с размяната на взаимни ласки. Специфична полова потребност се развива значително по-късно, като последица от воден полов живот. Но дори и тогава психо-еротичните компоненти имат за жената по-голямо значение, отколкото телесно-чувствените.

И за двата пола е много важно през периода на пубертета да бъдат създадени хигиенни навици, което обикновено е ролята на родителите.  Подрастващите имат нужда от подходяща за възрастта си просветна информация, която всъщност е важно да получават в училище и от своето семейство.  Освен от информация младият човек има нужда от голямо разбиране и правилен подход, за да могат всички тези процеси в неговия организъм да се развият правилно и той да бъде здрав. Формирането на  личността през този период също не е без значение. Съществените промени, свързани с физиологията са съпътствани с промени в личността и себеусещането, които са изключително важни за изграждането му като личност като цяло.

През пубертета децата са много трудни за комуникация ако не сме избрали правилния подход. Това е период, в който  те могат да направят много грешки и те са простими за тях, но не и за другите- възрастните  около тях. Родителите са тези, които би трябвало умело да им помогнат в този период на промяна като ги насочват  в правилната посока, без това да влияе отрицателно на и без това лабилната им психика. Промените в организма през пубертета са значителни и всеки родител е длъжен предварително да бъде запознат с тях и да ги очаква спокойно и с разбиране. Негова е ролята, те да преминат успешно и без сътресения в младия човек. Младежите не винаги съзнават тяхната сериозност и не могат да си ги обяснят , особено в началния период, когато са все още деца.

Често децата стават капризни, заварят се в себе си или започват да плачат често и за дреболии. Те сами трудно обясняват своето поведение и е грешка да го  искаме от тях. Родителите и учителите са тези, които могат до известна степен освен себе си да подготвят и децата за този много важен период на промяна в тях. Всеки минава през това, но просто забравя….

Нека си спомним за много неща, които сме направили през тази възраст и сега дори не можем да повярваме, че сме били ние и колко глупаво изглежда то през сегашния ни поглед. Така по-лесно ще си обясним постъпките на децата ни  и ще успеем да ги разберем, а така и да им помогнем. Тази възраст освен за нас като родители , не е лесна и за тях.