Работохолизмът е опасна зависимост

Често приемаме работохолизма като положително качество без да се замисляме върху точният смисъл на думата и без да си даваме сметка за разликата между две абсолютно различни качества – „ работливост” и „работохолизъм”.

Работлив човек е този, който обича работата си, върши я с желание, постоянство, любува се истински на всяко нещо, което е успял да свърши и е доволен от себе си. Такъв човек работи много и с желание, но той умее и да почива, точно колкото и да работи. При него работа и почивка са балансирани, защото за да е работоспособен и да работи с желание и качествено, той самият добре съзнава, че трябва да бъде добре починал.

Не така стоят нещата с работохолика. Работохолика вярва, че само той и никой друг не е в състояние да свърши определена работа и е готов да работи денонощно без почивка именно поради това. Той работи пристрастено, стремейки се да постигне типичният му за него перфекционализъм и се ужасява от това ,че може да не успее да свърши съответната работа в срокове и качествено.Работата за него е над всичко и чрез нея той доказва обикновено свои собствени страхове от непълноценност. Работохоликът не умее да почива и дори не мисли за това, той буквално е пристрастен към работата си и понякога губи представа за време и пространство. Почивният ден за тези хора никога не идва. Винаги има още нещо да се свърши, което не може да чака до следващия ден. Така станали жертва на собственият си недостатък, тези хора работят по 14-18 часа, а понякога и повече.Често това води да преумора в застрашителни за здравето размери и такива хора задължително стават жертва на дълбоки психически и други здравословни проблеми.

Практиката показва, че много от работохолиците постигат много бързо и големи успехи в кариерата, но те много рано започват да проявяват симптоми на тежки заболявания и освен това всички те нямат личен живот и  успешни семейства.

Не случайно психолозите определят работохолизма като обсесивно компулсивно разстройство и гледат на него като патология. Някои от тях даже правят съпоставка между работохолизма и алкохолизма като сходни зависимости.Според тях точно както алкохоликът крие своите бутилки навсякъде, за да са му постоянно под ръка, така работохоликът използва  всяка секунда от живота си за да работи – дори докато слиза с асансьора, той работи използвайки телефона си. Такъв човек би изпаднал в жестока криза ако по някаква причина някой му отнеме връзките с работата му и възможността да работи. За работохолизъм може да се говори, когато живота на човек е загубил изцяло своят баланс- нямаш приятели, нещата у дома започват да не вървят, нищо друго не те интересува освен работата.

Ето и някои от първите признаци, които бе трябвало да бъдат като червена лампичка в съзнанието Ви ако ги установите или пък Ваши близки хора започнат да ги изтъкват:

•  Започнете да не можете да правите разделение между работа и семейството си
•  Започнете да работите  около 50 процента повече отколкото другите хора и говорите само за работа, а други теми почти не Ви вълнуват
•  Установите, че в мислите си нямате място за нищо друго освен служебните ангажименти
•  Ако почти насила заведени на почивка, установите, че се чувствате нервни, неспокойни и дори виновни за това, че почивате
• получават почти всички психологически и емоционални удовлетворения от работа

Ако дори един от тези признаци се появи при Вас, значи нещата не са добре и не  търсете извинение за проблема, оправдавайки се, че правите всичко за семейството и т.н. Вие сте пред голяма опасност!  Запомнете, че никой в този свят не е незаменим и винаги може да намерите някой да Ви замести за да починете, дори работата да много и да не може да чака.

Другата алтернатива е – „Синдрома на ранна смърт”, който е характерен за работохолиците. А на кого ще бъде от полза това? Нито на Вас, нито на семейството ви, нито на Вашия работодател.

Работохолизмът  в никакъв случай не е предимство в живота, той е реален риск от ранна смърт поради силен стрес и натоварване.