Невъзможността да се сдобият със собствено дете в много случаи е сериозна криза в живота на едно семейство. Това е проблем, който води до преживяванията свързани със сериозни загуби за двамата съпрузи, за техните родители, както и за обществото като цяло.
Лишаването от бременност и преживяванията около раждането на желаната рожба, невъзможността за генетично продължаване на рода, разминаването с родителство – всичко това води до нагнетяване на чувство за малоценност и намаляване до голяма степен стабилността на семейството. Често проблема се отразява и на професионалната продуктивност на един или и на двамата партньори и може да стане причина за загуба на одухотвореност и депресивни състояния, които се отразяват пагубно върху личността като цяло.
Подобни проблеми за съжаление имат около 200 000 семейства в България, при които стерилитета внезапно превръща живота им от добре планиран и успешен, в един голям провал, не подлежащ на контрол и подчинен само и единствено на невъзможността да се забременее месец след месец и непрекъснато търсене решение на проблема.
Едно от възможните вече решения на този проблем е сурогатното майчинство, което е алтернатива за доста семейства, при които са опитани всички други начини да се сдобият със собствено дете.
С промените в Семейният кодекс, в Закона за здравето и Кодекса на труда, които Парламента направи, сурогатното майчинство няма да бъде нещо невъзможно в България. В редица страни то отдавна е възможна алтернатива за много бездетни семейства.
Сурогатното майчинство е майчинство, при което двама съпрузи с договор възлагат на друга жена да износи и роди тяхното дете, което е заченато чрез асистирана репродукция с генетичния материал на съпрузите.
Въпросът е доколко обществото ни е узряло за подобна алтернатива, способна ли е българската жена да износи в утробата си чуждо дете и при какви условия. В България за сега от етична гледна точка все още е неприемливо за обществото използвнето /наемането/ на тялото на една жена за износване на бременност. Повечето хора гледат на това като на някакъв вид експлоатация на личността. Не е за пренебрегване разбира се и мотив като – рисковете по време на една такава бременност за здравето, които биха могли да възникнат.
Комерсиалната страна на въпроса също поражда негативност в обществото. Въпреки, че в предложеният в Парламента вариант, заплащането на сурогатното майчинство е напълно изключено /освен свързаните със самото раждане и износване на бременността разходи/, няма как да се приеме, че са изключени търговски сделки между сурогатни майки и бездетни семейства на черно, което съвсем опорочава в очите на обществото тази възможност за решаване на проблема със стерилността.
Според специалистите сурогатно майчинство трябва да се прилага само по медицински показния при случаи, в които са изчерпани всички други възможности на медицината и лекарите са абсолютно убедени, че това е единственият възможен начин за семейството да се сдобие с дете.
Здрвейте всички! Искам да попитам: ако ще искам, примерно, да се възползвам със сурогатно майчинство или някой от моите познати, мога ли аз да си избера сурогатна майка такава, каквато искам лично аз? Или да си поговоря с лекаря и той въз основа на нашия разговор да избере майка? Питам, защото чух от познаните си, че в Украйна, например, в репродуктивния център BioTeхCom не може да се прави така. Ти не можеш сама да си избереш бъдеща сурогатна майка. Това прави само лекарят въз основа на всички необходими анализи и тестове. И когато той ще га избере, се провижда необходимата процедура. И само след 12 седмица (това се счита за последната седмица на кризата), вече можете да видите с Вашата сурогатната майка. И кой зне как стават неата за сурогатно майчинство в другите страни? Благодаря всеки, който ще ми даде отговор на горепосочените въпроси. Хубав ден!)