Какво представлява „меденият месец на диабета“? Кога се появява и колко време продължава?
Понятието „меден месец на диабета“ се използва, за да се означи образно ранната ремисия на заболяването, която настъпва при някои болни с диабет тип 1 няколко месеца след изявяването му. В този случай изчезват първоначалните симптоми – повишена жажда, обилно уриниране, слабост и лесна умора, като теглото се възстановява и кръвната захар се нормализира.
Този феномен се дължи на временно подобрение на собствената инсулинова секреция поради включване на различни компесаторни механизми и потискане на автоимунните нарушения, които лежат в основата на диабет тип 1. Настъпва спонтанна имунологична ремисия.
Периодът на ремисия може да трае не един, а няколко месеца, а в отделни случаи до 1-2 години. „ Меденият месец“ рано или късно свършва и заболяването отново се изявява, понякога много по-тежко, отколкото в началото.
В тези случаи се правят различни опити периодът на ремисия да бъде максимално удължен. Прилагат се различни средства за потискане на имунологичната реактивност, а също продължаване на лечението с малки дози човешки рекомбинантен инсулин или инсулинови аналози.
В лечението на захарен диабет тип 1 масово се използват човешките биосинтетични инсулини, които имат различни характеристики според началото и времетраенето на действието им. През последните години все повече се налага използването на инсулинови аналози, създадени чрез промяна на инсулиновата молекула по биосинтетичен път. Те имат предимства пред конвенционалните човешки инсулини, главно поради по-нисък риск за хипогликемии при отличен ефект по отношение пиковете на кръвната захар след прием на храна. Лечението винаги е индивидуално.
Основно остава спазването на оптимална диета, режим на умерена физическа активност и отстраняване на външните рискови фактори. Такива са психостресът, хроничните и острите инфекции, тютюнопушенето.
Умерената физическа активност е един от основните елементи за удължаване на „меденият месец на диабета“. Физическото натоварване повлиява благоприятно въглехидратната и мастаната обмяна, снижавайки кръвната захар на гладно, както и триглицеридите с ниска и много ниска плътност, които имат атерогенен ефект и допринасят за съдовите усложнения. До голяма степен това се постига чрез повишаване на инсулиновата чувствителност в периферните тъкани и намаляване на инсулиновите нужди, водещо до снижение на ендогенния инсулин – един от основните фактори за наднормено тегло и повишен апетит при диабетиците.