Начало / Любопитно / Докторе защо? / Тайната на дивите кестени
Узрелият див кестен е лъскав и сам излиза от обвивката си след напукването й
Зрял див кестен

Тайната на дивите кестени

 

Дивите кестени са онези лъскави топченца, с които толкова сме свикнали в повечето паркове и булеварди, че почти не им обръщаме внимание. Понякога дори може да им се ядосаме ако сме паркирали под дърво, без да съoбразим, че е сезона на зреене на кестените.

Дивият кестен е  декоративно дърво, което отдавна присъства масово в градската среда и  е част нашия живот, описан дори в песни и стихове. Той присъства на големите булеварди и в повечето паркове. Наричат го още „ Конски кестен“, но това не е защото конете може да се хранят с него, а защото не става за консумация от хората. Фактически дивият кестен е отровен за хора и животни, но същевременно съдържа съставки с невероятна лечебна сила. Нужно е просто да знаем как да го използваме и да приготвяме рецептите доказали във времето своята ефективност.

Напоследък все по-често се срещат статии и предания от уста на уста за магически свойства на кестените, за които дори свидетелстват последователи на народния лечител Петър Димков. Според тях лечителят е смятал, че дивите кестени имат чудотворно енергийно  влияние върху човешкия организъм и неговото здраве. Димков е бил убеден, че дивите кестени имат благотворно влияние върху ставите и ако се носят по 1-2 кестена в джобовете, това сериозно предпазва от проблеми и болки. Свидетели твърдят, че той лично е споделял, че задължително държи в своите джобове от малките кафяви и лъскави топчета и определено усеща тяхното влияние. Дали това е така, никой не може да докаже научно все още. Все повече хора  обаче есенно време събират от дивите кестени и приготвят от тях по народни рецепти различни лекарства.

Науката и фармацията обаче е доказала наличието на големи количества ескулин в дивите кестени. Ескулинът е вещество, което въздейства с голяма сила върху кръвоносната система. Той укрепва капилярите и прави стените на кръвоносните съдове по-здрави и еластични като намалява пропускливостта им. Освен това ескулинът в дивия кестен предпазва от образуване на тромби като понижава вискозитета на кръвта. Тези свойства правят екстракта от див кестен незаменимо лекарство при разширени вени, проблеми със съсирването на кръвта и дори при хемороиди. Доказано е и  противовъзпалително и болкоуспокояващо действие.

Как да си приготвим сами екстракт от див кестен?

През есента кестени има почти навсякъде. Подберете си по-едри и лъскави  и ги измийте хубаво. Ако са вече поизсъхнали може да ги накиснете предварително в топла вода. Когато поомекнат, ги нарежете на ситно  или ги настържете с едро ренде в подходящ стъклен съд. Залейте с медицински спирт в съотношение 1:10 и хубаво разклатете сместа.  Захлупете с плътен капак. Оставете съда на тъмно място и стайна температура в продължение на две седмици. През този период от време на време разклащайте добре сместа и отново я връщайте на тъмното място. След 15-ия ден прецедете сместа със ситна цедка или марля и то двукратно. Така вече имате народно лекарство – тинктура от див кестен. От него може да втривате в кожата над проблемните участъци с разширени вени или да приемате по 1 кафена лъжичка 3 пъти дневно преди хранене.

За чудесата на дивия кестен се носят легенди и се разпространяват хиляди народни рецепти, в които той участва. Трябва да бъдем много внимателни с него обаче, защото той е отровен и опасен при превишаване на дозите. Затова не бива да прекаляваме с него, но дори не съвсем доказания  енергиен ефект на малките кафяви топчета при носене в джобовете, е всъщност безвреден. Затова спокойно бихме могли да разпръснем на различни места в дома си по 1-2 кестена или да ги носим в джобовете си цяла зима. Дали наистина ще ни помогнат или самата вяра в тяхната сила, ще изиграе своята роля,….. но със сигурност това няма да ни навреди.

 

 

Прочетете също

Повечето от червенокосите жени са много красиви и интересни

Различни ли са червенокосите хора

През годините учените подробно са обследвали гена на червенокосите и са стигнали до изводите, че жълто-червеният пигмент (феомеланин), характерен за рижите хора е резултат на мутация на гена MC1R. Интересното е, че този ген има отношение към чувствителността на човека към болка

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Real Time Web Analytics