Профилактиката на захарния диабет изисква преди всичко спазване на определен диетичен режим и дозирана физическа активност, които трябва да поддържат нормално телесно тегло. Известно е, че наднорменото тегло и затлъстяването е един от главните рискови фактори за развитие на диабет, особено при наличие на фамилна обремененост.
Рискът е още по-висок за лица, при които е налице генетично обусловена намалена чувствителност на мускулите и на други периферни тъкани към собствения инсулин. Тези случаи се отнасят към т.нар. метаболитен синдром /Х-синдром/, характеризиращ се със затлъстяване, повишено кръвно налягане и хиперинсунилизъм – повишена секреция на инсулина като компенсорен механизъм. Успоредно с това инсулиновия отговор на различни хранителни стимули е нарушен – същия е забавен, а това води до високи стойности на кръвната захар след прием на храна, които допринасят за увреждане на секретиращите инсулин клетки на панкреаса на по-късен етап техните функционални резерви се изчерпват.
Съществуват лекарствени средства, които повлияват благоприятно периферната инсулинова резистентност, като снижават кръвната захар и свръхсекрецията на инсулин. Най-често използваните такива се отнасят към групата на бигвандините, по-специално метформиновите препарати, предлагани в таблетна форма. Те се предлагат не само за лечение на диабет тип 2, но и при пациенти с нарушен глюкозен толеранс/предиабет/, също и при лица с метаболитен синдром и хиперинсулемия без изявен диабет. Във втория случай целта е намаляване на телесното тегло и преодоляване на инсулиновата резистентност, явяващи се основни рискови фактори за развитието на диабет на по-късен етап.
Нови переспективи в това отношение откриват и някоимедикаментозни средства, които подтискат разграждането на инкретините, повишавайки тяхното кръвно ниво. Инкретините са хормони, които се секретират в стомашно-чревния тракт при прием на храна. Установено е, че те засилват глюкозозависимия инсулинов отговор и подтискат секрецията на глюкагон /панкреасен хормон, който повишава кръвната захар/. Освен това притежават и един изключително важен ефект – съхранявайки жизнеността на бета – клетките в панкреаса, те потискат апотозата им /клетъчната смърт/. В напреднал етап е приложението на такива препарати при пациенти с диабет тип 2, с много добро повлияване на метаболитните показатели и отлична поносимост.
Най-важно за профилактиката на диабета и забавяне на прогресията му е рационалният хранителен и двигателен режим, съобразен с възрастта и професията на съответното лице.
Предотвратяването на диабета изисква и активно лечение на съпътстващите заболявания, които могат да допринесат за изявата му. Между тях са много ендокринни болести – тиреотоксикоза, акромегалия, болест на Кушинг. Особено внимание се изисква към лицата, които провеждат лечение с кортизонови препарати по повод различни хронични заболявания. Прилагането на препарати от групата на метформина при тях е относително противопоказно.