Детската мастурбация – въпроси и отговори

Родители и учители в детските градини често търсят отговор на въпросите за детската мастурбация:

Дали е нормално? Ако е така, в каква възраст и колко често? Не е ли симптом за някакви психологични проблеми при детето? Ще има ли негативни последствия за здравето и психиката? Как да постъпим – да се скараме ли, да пренебрегнем като несъществено или да се притесняваме?

Психолози, сексолози и педиатри, са категорични, че няма място за притеснение и детската мастурбация е нещо нормално. Нормално в смисъл, не е отклонение от нормата или болестно състояние. Да, „не е проблем”, но може все пак да бъде в зависимост от честотата и интензивността на мастурбацията в детска възраст. Друг проблем може да се появи при неадекватна /неправилна/ реакция от страна на родителите.

Каква честота на мастурбация може да се приеме за нормална?

Няма как да се каже има ли и каква е нормата. Правилният въпрос би трябвало да е: Какво трябва да ни накара да изострим вниманието си?

Ако детето:

• си е изградило навик да мастурбира, например докато гледа любимото предаване или не може да заспи без да онанира;
• неосъзнато и като рефлекс посяга към гащите си по време на храна, игра или докато си учи уроците;
• мастурбира в присъствието на възрастни дори го прави демонстративно, без да се стеснява;
• При опитите на възрастните да преустановят заниманието му реагира агресивно, сякаш му се отнема любима играчка;
• Учи на онанизъм своите приятели или по – малки братя или сестри;
• Ако самата мастурбация е съпътствана от промени в поведението на детето – агресивност, истеричност, затвореност /усамотеност, изпускане на урина или екскрементия, вече можем да говорим за проблем и да потърсим специализирана помощ. В този случай вече повишено влечение към самозадоволяване може да бъде сигнал за проблем в нервно-психическото здраве на детето, а подобно поведението може да стане пречка в процеса на социализация в обществото. Много важно е да се разбере, че не самия акт на мастурбиране може да провокира нервно напрежение и психическо разстройство, а болест или състояния на незадоволени душевни потребности са в основата и водят до тези прояви.

Къде да търсим причините за поведение на активна мастурбация?

Причините обикновено макар и различни са свързани с емоционалното състояние на детето. Ето някои от тях:

• Повишена нервност, съпроводена с нарушение в апетита и съня;
• Раздяла с майката/бащата в ранна възраст, особено при развод на родителите;
• Конкурентни отношения с брат, сестра или с някой от родителите, усещане за пренебрегнатост;
• Физическо или емоционално претоварване;
• При липса на занимания и интереси и от скука;
• Конфликти или насилие в семейството;
• Физически наказания и опит за възпитаване чрез побой.

В условия на стрес, потиснатост, страх и самота, мастурбацията се явява отличен източник на липсващото удоволствие, средство за снемане на излишното напрежение, някакъв вид утеха. Когато детето получава нужните му грижи и внимание и не изпитва някакъв психичен дискомфорт, не би търсило отдушник или подобен заместител като мастурбация. Това е основния механизъм на проявата и когато този навик се зароди в прекалено ранна възраст /още преди започването на хормоналните промени/ и придобие особено натрапчива форма е важно да се направи консултация със специалист, който да помогне за откриване и отстраняване на причините довели до това детската мастурбация да се превърне в патологично отклонение.

Възможно е детската мастурбация да бъде породена и от физиологични причини: глисти, алергии, захарен диабет, лоша хигиена, неудобно бельо и др. Това са рядко срещани причини, но все пак трябва да се знаят и да се имат в предвид.

Много важна е реакцията на родителя! Въпрос, който изниква в главата на родителя веднага щом забележи е – защо детето прави така? Рядко родителя реагира по най-правилния начин на видяното. Затова нека най-напред да кажем как не бива да се реагира:

Грешка е:

• Ако засрамим детето, особено пред други членове на семейството: „ Какви глупости правиш! Сега ще кажа на всички с какво се занимаваш!”. Не трябва да вменяваме на детето вина или чувството, че неговите полови органи са нещо мръсно, лошо, неприлично: „Как можеш да се пипаш там, не те ли е срам! Отивай да си измиеш ръцете!”
• Ако заплашваме детето: „Още веднъж ако те видя, ще те накажа!”, „Ако продължаваш да правиш това по ръцете ти ще се появят брадавици и всички ще разберат от какво са!”
• Ако наказваме детето заради мастурбирането – това е толкова естествено, също като да го накажете за това, че се почесва по носа.
• Ако се дават на детето лекарства за „лечение” на мастурбация – само специализираната помощ, насочена към понижаване на нервната възбудимост може да бъде ефективна. Трябва да се обърнете към специалист: педиатър, психолог, сексолог или невролог.
• Ако прекалено много насочваме вниманието на детето към този въпрос или обратното – напълно да се избягва разговора по тази тема. Не бива да прехвърляме собствените си комплекси върху детето или да превръщаме естествените прояви в „нещо забранено” – така само ще се засили интереса на детето и то ще стане потайно.

Кое е правилното поведение за родителя?

Ако заварите детето да мастурбира и сте напълно уверени в това просто си поговорете си с него спокойно като със възрастен човек. Попитайте го със нормален тон защо го прави и дали му харесва. Обяснете му, че да си бърка в носа също му е харесвало, но вече сте изяснили, че това е неприемливо да се прави пред хората. Същият принцип действа и тук. Половите органи са нещо твърде лично и се показват само на лекаря и само на него даваш да ги докосва – както не даваш на всеки да си мие зъбите с твоята четка?

Обяснете, че честото докосване на половите органи с ръце може да ги замърси и причини и инфекция. Не случайно тези части на тялото се прикриват с бельо. Може да се даде пример, че ако постоянно си дърпаме /въртим ухото – то ще се зачерви и ще ни заболи. Това може да стане и с половите органи и не трябва постоянно да си играем с тях. Ако детето разбере, че половите органи са негов личен и много важен орган, който трябва да е неприкосновен за другите около него, ще успеете да предотвратите по-нататъшно задълбочаване на проблема в училище или детската градина, а също и евентуално сексуално посегателство от страна на възрастен.

Майчините ласки са много важни при детската мастурбация – прегръщайте детето си често, погалете го преди заспиване. Физическата активност също помага – ако на едно дете постоянно не му се разрешава да скача и играе, то тази негова неизразходвана енергия може да поеме в друга посока. Една такава посока е детската мастурбация.

Игрите и умението на детето да изразява своите емоции, новите увлечения и интересни занимания – всичко това също отвлича детето от заниманията с онанизъм.

В заключение да кажем и в каква възраст какво може да очакваме:

До 2 год. възраст – повечето от децата си играят със своите полови органи, така както често го правят с останалите части на тялото си. Те всъщност ги изучават. След тази възраст стимулирането им може да бъде вече и с цел получаване на удоволствие.

3-4 год. възраст – детето вече разбира, че тези действия притесняват на родителите му, но въпреки това се стреми към удоволствието даже пренебрегвайки забраната.

6 години – детето вече е усвоило понятията за „добро” и „лошо” и усеща, че в мастурбацията има нещо неприлично и неподобаващо, даже и родителите да не са му говорили за това. В тази възраст то по правило всячески се старае да е послушно, да заслужи похвалата и одобрението на родителя, затова и онанизма тук има епизодичен характер или въобще отсъства.

9-10 години –  детето отново или тепърва открива удоволствието, което му носят тези действия. В тази възраст те вече са пряко свързани с развитието на сексуалността. Наложително е родителите да поговорят със сина или дъщеря си по повечето въпроси, свързани с половия живот и анатомията  на половите органи. Детето вече е достатъчно голямо за да разбере, че честата мастурбация би могла да доведе до проблеми в интимният му живот на възрастен.