След всяко земетресение, отвсякъде ни заливат с информация за това как да реагираме, кои са правилата в такава ситуация и затова ние всъщност всички ги знаем. За щастие, това природно бедствие не се случва често през последното десетилетие и времето си казва думата – при земетресение, като за всичко останало, отново сме изненадани и паниката взима връх.
Всъщност паниката е убила доста повече хора, отколкото самите заметресения. Тя представлява внезапен прилив на непреодолим страх, който стига своя пик за няколко минути и е съпроводен от ред симптоми – учестено сърцебиене, недостиг на въздух, онемяване, изтръпване в ръцете и краката, гадене,световъртеж и др. С такива симптоми няма как да успеем да се спасим от заплашваща ни опасност – природно бедствие като земетресение.
За да не изпадаме в такова състояние на паника е важно преди всичко да сме много информирани и подготвени, да приемаме евентуалното земетресение като нещо, което може да ни сполети във всеки един момент и от нас и нашата реакция зависи дали ще оцелеем.
Нашата планета в крайна сметка е жив организъм и движение на земните пластове е имало и ще има във всички нейни точки откакто човечеството се помни. Разликата е в честота и интензивността. За съжаление историята показва, че в районите където земетръсите са с по-голяма честота и интензивност се дават по-малко жертви, отколкото в тези,които те са рядкост. Причината е в неподготвеността и изненадата на населението, съпроводени с огромна паника. Паника, която понякога води до скачане от прозорци на високи етажи, неадекватно поведение и дори инфаркти.
Какво трябва да се знае за земетресенията?
Земетресението е естествено възникнало освобождаване на натрупаната енергия вследствие деформиране на земните пластове. Получава се разтърсване на земната кора и точката в земната кора, в която започва процесът на разрушаване на материала, се нарича хипоцентър, точката на повърхността на земята над над хипоцентъра, се нарича епицентър.
Силата на едно земетресение се оценява чрез два различни показатели: магнитуд и сеизмична инензивност.
Магнитудът се определя по 9 – степенната скала на Рихтер и дава оценка за енергията на източника на едно земетресение.
Сеизмичната интензивност се определя по е 12 – степенната скала на Медведев – Шпонхоер – Карник /МШК/ и дава оценка за ефектите от земетресението. Тя има приложение най – вече в строителството.
България е сеизмична зона и ежедневно слаби земетресения се наблюдават на 97% от територията й. В историята ся записани много силни и разрушителни заметресения като най-силните от тях са :
1858 г. в София с магнитуд 9 по Рихтер.
1904 г. долината на р.Струма с магнитуд 7.8 по Рихтер.
1909 г. – Горна Оряховица – магнитуд 7,0 по Рихтер
1913 г. – Горна Оряховица – магнитуд 7,0 по Рихтер
1928 г.– Поповица и Гълъбово, Пловдивско – магнитуд 7,0 и 5,6 по Рихтер
1928 г. – Чирпан – магнитуд 6,9 по Рихтер
1942 г. – Разград – магнитуд 7,0 по Рихтер
1977 – Вранча /Румъния/ магнитуд 7.2 по Рихтер.
1977 – Велинград – магнитуд 5,3 по Рихтер
1986 – Стражица и Попово- магнитуд 5,1 и 5,7 по Рихтер
Всяко едно силно земетресение, което разлюлее Земята, се дължи на разместване на земните пластове, а по-слабите последващи затихващите трусове показват, че пластовете са се наместили, заели са новата си позиция и опасността преминава. Липсата на много силни земетресения през последните 20-25 години се обяснява с успокояване и наместване на земните пластове, но това не е гаранция, че в един момент отново може да се получи натрупване на енергия и да последва нов силен трус. Затова винаги трябва да сме подготвени и да знаем как да реагираме в подобна ситуация. Най-важното е след като вече сме информирани и приели земетресението като част от природата, да запазим спокойствие. Предварителната, превантивна организация не е за пренебрегване. Хубаво е да знаем кои са носещите стени в жилището ни и не е желателно да държим тежки предмети поставени нависоко, където лесно могат да паднат и да предизвикат нещастие. Ако всеки член от семейството си има определено място у дома, на което трябва да застане при случай на земетресение е най-добре. Така дори някой да изпадне в паника, другите ще овладеят ситуацията.
При първият трус, всеки трябва да застане на своето безопасно място и в никакъв случай не бива да се бяга навън докато трае труса. Слизането по стълби или качване в асансьор по време на самият трус, може да се окажат гибелни.
Безопасни места могат да бъдат: рамката на вратата /особено ако е на носеща стена/, устойчива маса, бюро или други здрави мебели.
След като първият трус отзвучи изключете всички електроуреди, спрете водата, вземете най-необходимите неща, които е желателно да са предварително подготвени за подобни случаи и напуснете сградата. Извън нея и важно да стоите на разстояние по-голямо от височината й. Стоенето долу пред блока на приказки със съседите е безсмислено ако е в близост до сградата. Гледайте около Вас да няма стълбове и електропроводи. Не влизайте обратно в жилището докато не сте сигурни, че опасността е преминала. Винаги има следващи след първият трус, понякога може и след часове, изчакайте ги да преминат.
Ако сте на улицата по време на земетресение, гледайте да сте далеч от сградите. А ако шофирате, спрете колата и слезте от нея. Ако се случи да сте в трамвай или тролейбус, шофьора трябва да намали бавно, докато спре, а пътниците трябва да излязат навън след като трусът приключи.
Колкото по-добре сме подготвени и психически и със знания, толкова по-малка е вероятността да изпаднем в неконтролируема паника, която може да бъде пагубна за нас, а често и за близките ни при едно по-силно земетресение. Често животът просто е в нашите ръце и трябва да го държим здраво.
Прогнозите за тежки и разрушителни земетресения не трябва да ни плашат, нито пък те да са мотивация за добра подготовка. Никой все още не знае кога Земята може да се превърне отново в люлка. Важно е да разберем, че това е нормално за нея и да посрещаме всяко земетресение подготвени. Паниката винаги е много лош съветник!