Възпитание и развитие на детето през първите три години

През първите три години на детето се поставят основите на бъдещата личност. Децата растат и се променят. Изменят се техните възрастови възможности и особености, а успоредно с тях се променят и методите и средствата на възпитание.

Възпитанието е организирано и продължително въздействие на възрастния върху детето като се използва влиянието на средата за правилното му развитие и оформянето му като личност. Възпитанието на малкото дете е сложен процес и основната му цел е да помогне на детето в приспособяването към изискването на околния свят. В него е необходимо да бъдат включени всички, които могат да окажат някакво въздействие върху детето.

Трябва да се отбележи, че в ранната детска възраст взаимодействието между физическото развитие, здравословното състояние и психическото развитие на детето  е много силно.

Ранното детство е най-активният период на развитие и съзряване на мозъчните структури. Установено е, че периодът на усиленото съзряване на висшите дялове на нервната система е най-благоприятното време за полагане основите на възпитание на детето. Положените грижи за психическото развитие и възпитание в този период ще имат огромно значение за бъдещето умствено развитие на детето.

Психичното развитие на детето е сложен и продължителен процес. Той зависи от различни фактори, но основна роля имат възпитателните въздействия.

Детето се ражда слабо приспособено към околната среда и първата задача на възпитанието е да развие зрението, осезанието, слуха, обонянието и другите видове усещания. Без развитието на сетивните органи са немислими възпитанието и психическото развитие на детето.

Още от първия месец трябва пред погледа на бебето да се поставят разнообразни висящи играчки, да му се говори ласкаво, да се показват звучащи предмети, които бавно се придвижват в зрителното му поле, за да ги следи с поглед. Оцветяването на стените в стаята, в която се отглежда, да бъде в меки и приятни тонове. Добре е да слуша за кратко време приятна и тиха музика. На по-далечно разстояние от детето да се поставят едри и ярко оцветени играчки, които да предизвикват зрително съсредоточаване. През втората и третата година са необходими и някои специални занимания за приучване към различаване на свойствата и качествата на предметите.

Възпитаване на двигателните умения на детето

Движенията са едни от първите прояви след раждането на детето. Те са некоординирани и неточни, но постепенно стават все по-целенасочени и организирани. Най-рано се развиват движенията на главата, след това на крайниците и след четвъртия месец – на тялото.

При нормално развитие на детето:

Третият месец – детето има опора на краката

Четвъртият месец – посяга и хваща висяща играчка

Петият месец – детето се обръща по гръб и по корем

Шестият месец – обръща се обратно от гръб по корем

Седмият месец – седи и пълзи

Осмият месец – изправя се до неподвижна опора

До 1 г.- 1 г. и 2 м. – прохожда

През втората и третата година се научава да тича, да се качва и слиза по стълба, да се провира, да скача и хвърля предмети в цел.

Успоредно с общите движения се развиват и двигателните умения на ръцете. През кърмаческата възраст детето извършва прости манипулативни действия с предметите, а през втората се научава да действа с тях съобразно тяхното предназначение. През третата година в игрите с играчки детето изобразява прости сюжети, ниже едри мъниста и тръбички, лепи изрязани фигурки, сгъва кърпа, строи кубчета. След 1г. и 6 месеца започва да драска с молив след 2г. и 6м. се научава да рисува предмети с кръгла форма, вертикални и хоризонтални линии. Всички умения, които детето развива в тази възраст са само под влияние на системни и целенасочени грижи от страна на родителите. Основната задача на възпитанието от тяхна страна е усъвършенстването на движенията и създаването на подходящи условия за тяхното развитие.

Развитие на говора на детето

Съществена част от психическото развитие на детето е развитието на говора. Нужно е то да почне да разбира възрастните и да започне да говори. Това става постепенно.

На втория-третия месец –  детето започва да издава гърлени звуци

На петия месец – случайни срички

На шестия-осмия месец – продължителни звукосъчетания

На осмия-десетия – подражава на отделни звуци, срички и елементарни дум.От тази възраст започва да се развива подражателната способност – едно твърде важно условие за развитието на активния говор. Детето започва да се опитва да повтаря чутите думи, да свързва образите на предметите с техните названия.

На 1 год. – появяват се първите 5-10 осмислени думи.

До 1г.6м.– речниковия състав се увеличава на 30-40 думи

На 2 г. – 200-300 думи

На 3 г. – до 1500 думи

За начало на истинския говор се счита появата появата на изречение от 2-3 думи, което при повечето деца е налице до края на втората година. До тази възраст е закономерно да се появи и първият въпрос.

Третата година е характерна с многословните изречения, разнообразните въпроси и способността да се разказва проста преживяна случка.

Овладяването на говора е най-трудната, но основна задача на възпитанието. Детето се научава да говори благодарение на говорното общуване с него. Когато общуването е недостатъчно или дефектно, активната реч не се развива на време.

Емоционалност на детето

Съществена особеност на децата през ранната възраст е тяхната емоционалност. Положителните емоции играят определена роля за опознаването на света и социализирането на детето. Именно затова, възпитанието трябва да поддържа винаги весело и бодро настроение. Много полезни в това отношение са музикалните въздействия и развлечения, както и игрите.

Под влияние на родителите през ранната възраст се формира поведението на детето. То придобива навици за самостоятелно хранене /1г.и 6 м./, съобщава за физиологичните си нужди /2г.и 6м./, облича се с малко помощ / 2г.6м.-3г./, подрежда играчките и мие ръцете си /3-тата г./. Тези положителни навици могат да се създадат само, ако родителите предявяват системни изисквания ако му показват и проявяват настойчивост.

Възпитанието на малкото дете се осъществява най-добре при непосредствено общуване с детето, при наблюденията на околната среда, в играта. Жаждата на детето за активни действия е голяма и е израз на натрупана енергия, която трябва да се изразходва. Грешка би било ако родителите потискат тази енергия. Активността на детето трябва разумно да се насочва и ръководи. Необходимо е детето да се наблюдава и се откриват признаците на умора, тъй като до тригодишна възраст то само не може да съобщи. Още по-малки са неговите възможности да подбира различните форми на отдих.

През ранната детска възраст детето няма стабилни задръжки в поведението си. То е лесно възбудимо и понякога неадекватно реагира на външни дразнители. За дребно нещо е готово да заплаче. Просълзените очи бързо могат да се усмихнат, ако детето бъде погалено  или му се предложи някаква играчка. Привидно неизчерпаемата детска енергия се изчерпва бързо, но и бързо се възстановява. Поради това малките деца трябва по-често да спят. Умора може да настъпи, както при еднообразен живот, така и при прекомерно физическо и умствено натоварване. Умората е физиологично състояние на организма. Тя може да изчезне, когато детето смени дейността си. Важно е родителите да знаят, че детето не може и не бива да стои в бездейно състояние, както и да извършва продължително време една и съща дейност повече от 10-15 минути.

Създаването на ритъм в живота на детето

Той е съществено условие за нормалното развитие на детето. Възпитанието трябва да започне с изграждането на условен рефлекс за време по отношение на храненето и заспиването. Освен това детето трябва да бъде предпазено от създаването на отрицателни привички – смукане на пръст, заспиване чрез люлеене, ползване на биберон-залагалка, хранене с отвличане на вниманието чрез различни действия и др.

Спазването на дневен режим помага много на родителите в това отношение.

Децата носят голяма радост на родителите, но понякога им създават редица затруднения. Най-често тези трудности са резултат от неправилно възпитание. Рецепти за възпитанието не следва да се дават. Трябва да се проучват причините, които са предизвикали съответната трудност и тактично да се отстраняват. Първоизточникът на тези трудности обикновено се корени в неправилния подход на родителите към детето. Те обаче сами трудно откриват собствените си грешки и най-често търсят вината у детето. При възпитанието на детето са нужни преди всичко познаване на възрастовите и индивидуалните му особености, отчитане на неговите потребности и желания, а така също и много такт и умение за тяхното преодоляване.

Възпитанието на детето през първите три години е важно условие за по-нататъшното му развитие. Онова, което е придобило до тригодишната си възраст, в следващата предучилищна възраст трябва търпеливо, внимателно, всеотдайно и с истинска разумна родителска обич да се разширява и усъвършенства. Децата са нашето бъдеще и какви ще станат до голяма степен зависи от нас самите, нашите грижи и как ги възпитаваме.