Базедовата болест представлява автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, от което по-често боледуват жените и обикновено има наследствена обусловеност. Касае се усилена функция на щитовидната жлеза – хипертиреоидизъм, което в повечето случаи се провокира от външни фактори като нервно-психическо претоварване, тютюнопушене и др.
При част от болните от Базедова болест /20-30 процента/ възникват оплаквания и прояви от страна на очите. Най-характерно от тях е изпъкването на очните ябълки – екзофталм. Обикновено той е двустранен. Други оплаквания от страна на очите могат да бъдат – разширени очни цепки, бляскав поглед, оток на клепачите. Те са съпътствани от оплаквания от дразнене, зачервяване на очите, сълзене и непоносимост към силна светлина.
Ендокринният екзофталм при Базедова болест е резултат от повишено налягане в задната част на орбиталната кухина вследствие оток и увеличен обем на меките тъкани зад очната ябълка. Заедно със съединително-мастната тъкан на орбитата се засягат и двигателните мускули на очите, чийто обем в някои случаи може да нарастне до 10 пъти над нормалния. Тяхната функция се нарушава, а това води до ограничена подвижност на очните ябълки в една или повече посоки, което невинаги е симетрично и предизвиква двойно виждане поради пресичане на зрителните оси. Възможно е и чувството на напрежение и тъпа болка в очите. Причина за това би могло да бъде повишено вътреочно налягане.
Тези прояви се дължат на автоимунни процеси – продукция на специфични антитела, и клетъчни имунни реакции с цитотоксичност към засегнатите орбитални структури. Същите не са идентични с автоимунните реакции в щитовидната жлеза, но се развиват съчетано с тях. Поради това те се означават като тиреоид-асоциирана офталмопатия /орбитопатия/ – ТАО, разглеждана като самостоятелно автоимунно заболяване. Нейният ход невинаги е успореден с хода на тиреоидното заболяване/ Базедова болест или тиреоидит на Хашимото/. В някои случаи /4-5 процента/ тя може да протича самостоятелно, без доловими тиреоидни нарушения.
Диагностично значение има изследването на тиреоидните антитела, които се доказват при Базедова болест. Същите липсват при други форми на тиреотоксикоза, протичащи със същата симптоматика. Важно е ехографското изследване на щитовидната жлеза, което може да установи наличие на възли, недостъпни за опипване, а това е показание за оперативно лечение.
Повишеното ниво на тиреоидните хормони при Базедова болест влошава очните промени, а нормализирането им след проведено медикаментозно лечение с тиреостатици или след операция на щитовидната жлеза най-често ги подобрява. Независимо от това в изявените случаи, които протичат с много активни и прогресиращи очни промени, се налага самостоятелно целево лечение. Такова се провежда с кортизонови препарати през устата, венозно или локално.
Необходимо е отстраняване на външните фактори, които влошават автоимунните процеси – тютюнопушене, хронични инфекции и стрес.