Слабата имунна система може да стане причина за тежко протичане на инфекциозната мононуклеоза

Инфекциозна мононуклеоза и нейното лечение

Детско здраве, Докторе защо? Напишете коментар 47,319 Прегледи

Инфекциозната мононуклеоза /жлезна треска/ е остро заразно заболяване, което се предизвиква от представител на семейството на човешките херпесвируси – т.нар. Епщайн – Бар вирус.

Тази инфекция е много широко разпространена и се среща навсякъде по света. В развиващите се страни и при хора, които живеят при лоши хигиенни условия заразяването става още в ранна детска възраст и заболяването протича леко или безсимптомно.

Типичната инфекциозна мононуклеоза се наблюдава по-често в развитите страни, където инфектирането става по-късно – в ученическа и младежка възраст. Дори и в тези случаи обаче клинични прояви има при около половината от заразените младежи

Заразяване с инфекциозна мононуклеоза

Заразяването с инфекциозна мононуклеоза става от човек на човек и то най вече по време на острия стадий на болестта, но понякога може да стане и в последващият стадий, след изчезване на клиничните симптоми. В някои случаи е възможно вирусът да се задържи около година в слюнката на заболелия човек и без да има симптоми, той е заразоносител и предава вируса чрез близък контакт или общи вещи на тези около него. Именно затова често наричат инфекциозната мононуклеоза – „Болест на целувката”. Чрез целувка най-често се предава вируса сред младежите в тинейджерска възраст. Освен чрез слюнката, вирусът се предава посредством замърсени ръце, хранителни продукти, предмети от бита / играчки, носни кърпи, прибори за хранене/, при даване на храна от уста в уста, при пиене на вода от един и същи съд и др. Възможно е заразяване и при преливане на кръв от болен човек.

Инкубационен период и симптоми

Инкубационният период при инфекциозна мононуклеоза е около 40 дни, а възприемчивостта на хората е всеобща. Типични клинични прояви, които често се наблюдават при по-големи деца и младежи, са: повишена температура, общо неразположение, главоболие и отпадналост, ангина и фарингит, увеличаване на лимфните възли /особено задно-шийните/, увеличаване на далака. Много характерни са промените в кръвната картина – силно повишен брой на моноцитите и лимфоцитите и наличие на атипични клетки. В серума се доказват високи титри на антитела срещу Епщайн- Бар вируса При почти всички болни са повишени и чернодробните ензими, а при някои може да се наблюдава и жълтеница.

Поставяне на диагноза

Диагнозата инфекциозна мононуклеоза се поставя въз основа на типичните клинична картина и лабораторни изследвания. Заболяването продължава една до няколко седмици, след което настъпва пълно оздравяване и изработване на пожизнен имунитет. При много малък процент по-възрастни болни оздравяването става по-бавно, а може да възникнат и рецидиви на инфекцията. При по-малките деца поради лекото си протичане заболяването често остава неразпознато. Дори и когато е клинично проявена, като правило тя протича доброкачествено и усложненията са рядкост. По-висок риск от разболяване от инфекциозна мононуклеоза има при хора с имунодефицитни заболявания, при които инфекцията в острата си фаза може да протече много тежко, а освен това да доведе до сериозни увреждания.

Лечение на инфекциозна мононуклеоза

Усложненията могат да бъдат сърдечни, бъбречни, от страна на нервната и кръвната система. При малък процент от болните може да настъпи разкъсване на далака, което се проявява с болки в корема, болка, насочена към лявото рамо, и симптоми на остра кръвозагуба.

Лечението на инфекциозна мононуклеоза не е специфично. Прилага се само симптоматично лечение – аспирин, парацетамол и други противовъзпалителни препарати. . Тъй като от нея често боледуват деца, трябва да се знае, че аспирин не се дава на деца под 16 годишна възраст, а парацетамола трябва да се дава умерено, защото може да натовари черният дроб при това заболяване. Температурата не бива да се сваля ако до 38,5 градуса и трябва да се дават много течности. Инфекциозната мононуклеоза е вирусно заболяване и не се лекува с антибиотици.

Прогноза и възможни усложнения

Поради факта, че при инфекциозната мононуклеоза се засяга и далака, по време на боледуването трябва да се спазва режим на легло, а след оздравяването да се ограничават физическите натоварвания и спортуването най-малко в продължение на един месец или докато далакът достигне нормалните си размери. В никакъв случай в този период не бива да се вдига тежко.

По време на боледуването трябва да се спазват строго обичайните хигиенни мерки, които включват редовно миене на ръцете на болния и на този, който го обслужва. Да се използват индивидуални прибори за хранене, чаши за вода, тоалетни принадлежности, кърпи за лице и др.

Въпреки че инфекциозната мононуклеоза е сравнително тежко инфекциозно заболяване, може да се каже, че е с добра прогноза. Все пак трябва да се знаят и възможните усложнения, които се срещат макар и много рядко при децата и младежите с много слаба имунна система: