Първо раждане след 30 годишна възраст

Здравословният начин на живот, здравословното хранене и редовното ходене на фитнес са издигнати в култ през последните десетилетия. Непрекъснато четем статии и следим новините кое е полезно и кое вредно за организма ни, но съвременната жена пропуска да определи оптималното време за един важен момент от своя живот – първото раждане. Все по-често поради различни причини раждането на първото дете се отлага за след 30 годишна възраст и дори това се смята за модерно. Възможностите на съвременната медицина дават фалшивата илюзия на бъдещите майки, че е без значение кога ще родиш за първи път и в по-зряла възраст дори майчинството е по-осъзнато. Така тенденцията за поставяне на преден план на кариера, финансово обезпечаване на младото семейство и решаване на жилищни проблеми, води до все по-късно раждане на първа рожба в семейството.

За съжаление колкото и здравословен начин на живот да води една жена, според законите в акушерството, възрастта след 30 години вече не e благоприятна за първо раждане. Безспорно всеки организъм е индивидуален, но когато става въпрос за раждане, природата е безкомпромисна и възрастта след 30 години за износване и раждане на първо дете е напреднала и съдържа своите недостатъци, които лекарите отдавна са отчели. Опитът показва, че най-благоприятната възраст на жената за първо раждане е периода от 18 до 25 години и тенденцията за увеличаване на тази възраст доста обезпокоява акушер- гинеколозите в цял свят. Не бива да се втълпява на жените, че ако се хранят добре и се грижат за здравето си, могат да родят първата си рожба когато си поискат, без това да се отрази нито на тях, нито на детето. Всяка жена трябва да знае коя е най-подходящата възраст за първо раждане и не бива да отлага без да има съществени причини за това.

Кои са особеностите, съпътстващи едно раждане след 30 годишна възраст, които биха могли да се избегнат?

• След 30 годишна възраст жените по-често проявяват родова слабост. Мускулите на матката са значително по-слаби, което се дължи на разрастване вече на съединителна тъкан за сметка на мускулни елементи. Така шийката на матката е нееластична и й е нужно много повече време за да се разшири достатъчно за да мине детето през нея.
• Наблюдава се значително намалена еластичност и на мускулите на тазовото дъно и перинеума по същата причина и това значително удължава и затруднява раждането като крие рискове както за детето, така и за майката. Ригидността на тъканите става причина за по-обширни разкъсвания, защото за да преодолее съпротивата на меките и по-отпуснати тъкани, се засилва самата родова дейност. Често подобни разкъсвания, дори добре зашити от опитни хирурзи, водят до проблеми вбъдеще от най-различно естество.
• Във възрастта след 30 години съществува по-голяма вероятност вече да се отключи наследствено заболяване или да се прояви сърдечно-съдово, неврологично и дори психогенно, което също е много неблагоприятно за организма  на жената.
• Едно тежко раждане  в тази възраст почти  винаги има своите последствия и усложнения  като отпускане и спадане на стените на влагалището, задържане на урина и др. Възпалителните усложнения след такова раждане също са много по-чести.

За да се избегнат подобни усложнения обикновено лекарите прибягват до оперативна намеса при жените, които раждат за първи път след 30 години. Така  не се допускат  интервенции по време на раждането,  като форцепс или вакуум, които са много рискови за детето. Все по-често методът Секцио Цезарея е предпочитан от младите жени дори да не е наложителен. Понякога веднъж решили, че ще раждат по оперативен път, младите жени умишлено отлагат във времето първата бременност под най-различен предлог. Така броят на жените родили по оперативен път расте с всяка изминала година.

Какви са  неприятните моменти и рисковете, които крие оперативната интервенция и защо до нея трябва да се прибягва само по лекарско предписание и в краен случай?

Като за начало- операцията си е операция и изисква своя нормален възстановителен период, при който родилката заета от това да се погрижи за себе си, не отделя нужното внимание на новороденото. Така се засяга първата връзка между майката и детето, а много психолози твърдят, че впоследствие това се отразява на психиката и на майката, и на детето. Когато оперативната намеса е планирана и не се изчака спонтанно тръгване на раждането, бебето не получава достатъчно прилив на хормони. Тези хормони са му нужни за справяне с новата среда, способността да бодърствува, да се храни и да се привързва. Нарушава се своеобразен природен баланс допълнително със забавяне на слагането му на майчината гърда, което почти винаги се случва.

Учени са установили, че при бозайници оперативното раждане понякога  води до отхвърляне на детето от майката. При човека разбира се, който е мислещо същество, това е малко вероятно да се прояви в такава степен, но привързването се засяга и е нужно допълнително да се работи върху него за да се преодолее разликата от нормално раждане. При него по време на самото раждане тялото на родилката произвежда специфични хормони, които инициират висока степен на зависимост. Подобни са и хормоните, които отделя  малкия организъм на бебето. Така се обуславя високата степен на привързаност между майката и детето веднага след раждането.

При оперативно раждане този процес се нарушава до някаква степен и затова се налага тези майки допълнително да работят върху привързаността, която иначе възниква спонтанно, а усещането е незаменимо.

Всяка жена в нашето богато на информация съвремие има нужда от добра здравна култура и въз основа на своите знания сама да прецени дали си заслужава да отложи раждането на първо дете, за колко и по каква причина. Естественото раждане на първата рожба и то в подходящата за това възраст е изживяване, което не може никой автор да опише достатъчно добре. Не бива да се лишаваме от него, просто защото не го познаваме и не знаем какво губим.