Процедурата по осиновяване на дете

Осиновяването на дете е доста тежка и сложна процедура, свързана с много документи и често двойките, които са се спрели на този вариант да станат родители, не са запознати със законодателството по този въпрос. Процедурата е строго законово уредена и всеки, който желае да осинови дете, задължително бива вписан в специален регистър. Кандидат – осиновителите подават специално заявление до Директора на Дирекция социално подпомагане в района, в който живеят, с което заявяват, че желаят да бъдат включени в регистъра. Заявлението включва всички лични данни на осиновителите, включително здравословно състояние, наличие на собствени деца и данни за финансовите им възможности като доходи, имотно състояние и т.н. В него кандидат-родителите декларират и какво дете желаят да осиновят.  Към заявлението обикновено се прилагат и всички необходими документи, които удостоверяват данните попълнени в него. Съществува подобен регистър с досиета на децата, които подлежат на осиновяване.  Те също съдържат максимално данни за децата, подлежащи  на осиновяване – произход, здравословно състояние и др.

Съществува и Съвет по осиновяванията, чиито функции са определени от закона и се свеждат до много внимателно и отговорно разглеждане на досиетата, както  на кандидат-родителите, така и на всички деца, подлежащи на осиновяване и вписани в регистрите. Ролята му е да прецени и избере най-подходящите родители за всяко дете, водейки се само и единствено  от неговите интереси.

Когато едно семейство реши да осинови дете и бъде вписано, подавайки съответните документи в регистъра за осиновяване, от Съвета по осиновяванията му се прави предложение, което включва най-подходящите за конкретния случай деца. Семейството има право да приеме или откаже  предложението.  Според закона едно дете може да бъде осиновено само от едно лице или от съпружеска двойка. Ако някоя двойка няма сключен граждански брак, но иска да осинови дете, то осиновител става само единият от двамата кандидати.

След подаването на всички необходими документи, които се изискват обикновено от служителите на Дирекция социално подпомагане, в рамките на три месеца, Директорът на ДСП е длъжен да разреши или да откаже вписването на кандидат-осиновителите в регистъра. Обикновено това става след съставяне на специфичен  социален доклад, който се изготвя от социалните работници. Те са длъжни подробно да проверят достоверността на заявените данни в подаденото заявление и да изготвят преценка за благонадеждност, която регистрират в този доклад. Въз основа на този доклад Директорът на ДСП дава разрешение или отказва вписване на кандидат-осиновителите в регистъра за осиновяване.

При получаване на разрешение за вписване в регистъра, кандидат-осиновителя бива уведомен писмено за това. При евентуален отказ, съществува 14-дневен срок, в който отказа може да бъде обжалван по административен ред.

Ако кандидат-осиновителите бъдат одобрени и вписани в регистъра, то следващата стъпка е от  Съвета по осиновяване да му бъде предложено подходящо дете. Съвет по осиновяване има обикновено към всяка районна дирекция  за социално подпомагане.

Социалните работници уреждат среща с детето, което според тях е най-подходящо за всеки конкретен случай. Обикновено срещите се организират в дома, в който се намира детето. На срещата кандидат-осиновителя осъществява личен контакт с детето и получава необходимата му информация от  директора на дома  и  от възпитателите в него относно здравословно състояние, развитие, история и други въпроси, които го интересуват.

По закон кандидат-осиновителят не е длъжен да осинови детето, с което се среща и има около 1 месец след срещата с него да вземе своето решение. Когато по предварителните данни за детето, кандидатът е почти сигурен, че не желае да го осинови, то срещата с него не е желателна. Това трябва да бъде обяснявано от социалните работници на всички кандидат-родители и да се избягват максимално ненужни и безрезултатни срещи на децата, подлежащи на осиновяване с евентуални техни бъдещи родители. Особено когато става въпрос за деца на възраст, в която вече разбират всичко.

Не съществуват ограничения в броя на децата, които могат да бъдат предложени на един осиновител, но от неговото поведение, броя на децата, с които се е срещнал безрезултатно и броя на отказаните предложения, зависи оценката му като бъдещ родител и това може да повлияе на досието му в регистъра.

Когато кандидат-осиновителя вземе решение да осинови предложеното му дете, той е длъжен да подаде молба до Окръжния съд. Тази молба се подава чрез Дирекцията за социално подпомагане, която се занимава с конкретния случай. Внасянето на молбата в съда се извършва от служителите на Дирекцията в срок от 3 дни след подаването й от осиновителя. Съдът разглежда молбата, изслушва доклада на „Социално подпомагане”  и се произнася в 14-дневен срок с решение.

Със своето решение съдът допуска или отказва осиновяването. При положително решение се дава възможност на родителите да извършат промяна на имената на детето, издава се нов акт за раждане на детето с новите му лични данни.

Каквото и да е решението на съда, може да бъде обжалвано в 14-дневен срок.  Затова то влиза напълно в сила след изтичане на този срок. С влизане в сила на решение на съда за осиновяване на едно дете, то цялата процедура по осиновяването му е приключила и въз основа на препис  от това решение, детето може да бъде изписано от дома, в който е отглеждано до този момент и да бъде отведено в дома на осиновителя, където да започне своят нов живот.

Процедурата по осиновяване на едно дете, може да изглежда доста сложна и тромава на пръв поглед, но тя е създадена в интерес на децата, които имат нужда от родители за да растат и се развиват добре. Да станеш родител  е решение, което не бива да бъде просто спонтанно взето, а решение, което да бъде много добре и предварително обмислено. Времето, което е нужно процедурно да се извърши едно осиновяване е нужно за всеки кандидат-осиновител за да може сам за себе си да бъде сигурен, че иска да стане родител. С психиката на децата без родители е престъпление и не бива да се експериментира. Точно затова и отговорността на социалните работници е огромна.