Как децата възприемат света около тях

Всеки от нас е бил дете, но никой не помни как точно е възприемал света около себе си и промените, които са настъпвали с годините. Всичко това е сложен процес от еволюцията на човешкото съзнание, което на всеки етап от развитието си по различен начин конструира околната действителност и интерпретира собствените си  преживявания.

Доказано децата възприемат по коренно различен начин света от възрастните. Възприятието им е буквално и при тях няма абстрактно мислене и мислене в переспектива. В различните възрасти и особено с порастването, това се променя, но докато са деца тяхната емоционалност винаги надхвърля логичното мислене. Емоциите са тези, които имат огромно въздействие върху това как детето възприема света около себе си.То научава и възприема всичко около себе си по-лесно и по-добре, когато то е съпроводено от положителни емоции и обратното, дистанцира се и слага бариера пред този свят, поднесен му по опасен за него и отрицателен начин чрез забрани, лош тон и отношение.

Детската радост е емоция, която прави детето съпричастно към света около него. Тя му дава увереност и сила, а усещането за наслада го прави отворено за възприятия към този свят, който всъщност е нов и непознат за него. Затова детето трябва да е максимално доволно и радостно за да се чувства сигурно и с желание да възприема всичко ново, което заобикалящата го действителност непрекъснато му предлага. Това има огромно значение за неговата психика и дългото му и сложно оформяне като личност на възрастен.

От възрастните зависи да създадат у детето диференцирана представа за света около него, а това е от огромно значение за неговите бъдещи успехи или провали и как ще протече неговия живот. Това в никакъв случай не означава, че детето трябва да бъде глезено и да се задоволяват безропотно всичките му прищевки. Подобно поведение на възрастните само по себе си няма да го направи щастливо и радостно.

Тайната е в поведението на самите родители и личният пример, който детето припознава в тях. Една спокойна семейна атмосфера, без викове и разправии, увереност на родителите и тихо спокойно отношение към самото него, го правят радостно и спокойно. Така възприятията му към света около него са положителни  и то бързо научава много от нещата, които са му нужни.

Семейната атмосфера има огромно влияние върху емоционалните възприятия на децата по отношение на заобикалящия ги свят. Изменчивостта и стабилността на детската емоционалност е в пряка зависимост от семейната среда и нейната емоционална атмосфера.

С децата трябва много да се общува в семейството и то така, че обяснявайки им причини и следствия, те да се учат да мислят и да могат сами да взимат решения в определени ситуации. Те не бива да изграждат в себе си страх от света около тях, който и без това не познават достатъчно. Когато с децата се общува открито, те стават уверени и научават лесно правилата за добра комуникация.

Никога не трябва да се забравя, че децата в крайна сметка са едно отражение на своите родители. Те са особено наблюдателни към тези, които обичат и това превръща родителите в истински образец на поведение. Ключът към едно положително емоционално възприемане на околния свят, така, че детето да се изгради като силна личност, просперираща в живота, е създаването на здрава емоционална връзка между него и родителите му още от самото раждане. За да бъде успешна обаче една такава връзка е нужно родителят като зрял индивид да съумее да признае и утвърди личността на детето в нея.

Детето трябва да усети, че е уникално и незаменимо, а обичта която получава ще му помогне да възприеме околния свят по-смело и уверено за да се изгради като силна личност и стабилен характер.