Животът очаква от тебе
да бъдеш нежна и отстъпчива
Да даваш, когато ти вземе
Дали разплакана или щастлива
Да бъдеш съпруга и майка.
Вода и жажда, ситост и глад
Потребност като свобода – голяма
Малка и нужна като зрънце за хляб.
Бъди и бяла, и добра..
И лоша като демон черен,
Но няма никога да си сама – съдбата гали, когато си й верен.
Вечно като вяра да пребъдеш,
Като надежда жилава и истинска,
Като присъда неизбежна
И като спасение поискана.