Как се става добър родител?

Да бъдеш добър родител не е лесна работа и всеки, който има деца многократно се е сблъсквал с проблеми, които не може да реши или ги решава трудно. И родителството е нещо, на което се учим във времето и то на принципа „ПРОБА-ГРЕШКА“.

Когато вече сме станали родители, се очаква да сме напълно зрели и вече изградени личности, чиято отговорност е да започнат възпитанието на малкото същество, което в този момент има единствено и само доверие на нас. Дали сме готови наистина обаче за тази голяма отговорност? Трябва да сме готови! Длъжни сме да сме готови! Длъжни сме да приемем предизвикателството и да дадем всичко от себе си за да заслужим това доверие, което получаваме от мъничето. То очаква всичко от нас. Ние сме всичко за него!

Да си добър родител не значи само детето да бъде винаги нахранено, обгрижвано и чисто. Да, това е важно но е само една много малка част от родителството. Да си добър родител означава да успееш да изградиш бавно и систематично от малкото същество една силна и готова за живота личност с развита ценностна система, която след време също да бъде добър родител. За това обаче е нужно много търпение, много любов и обмисляне на всяка своя постъпка и въздействието й върху детето. Да съумееш да запазиш това доверие, което малкото дете има в първите години към теб до денят, в който вече е изграден индивид, това вече означава, че си бил добър родител. Затова е нужно да се спазват някои основни родителски правила:

1. Никога не лъжете детето с цел то да бъде по-послушно или да преодолеете някой от капризите му по възможно най-лесният начин.
2. Не давайте обещания, които не сте сигурни че ще спазите.
3. Не използвайте страховете на детето по време на неговото възпитание. Баба Яга и Торбалан  в света на Вашето дете са признаци на родителска слабост.
4. Разговаряйте с детето като с възрастен човек дори то да е съвсем малко. Децата разбират всичко, въпреки че повечето родители не знаят това.
5. Показвайте уважение към детето си и така то ще Ви отвърне със същото. Не гледайте на него като на Ваш подчинен, който трябва задължително и безприкословно да изпълнява всяка заповед. Дайте му да разбере, че съществуват правила, които трябва да се спазват и му покажете, че и Вие ги спазвате. Не искайте от него да спазва правила, които Вие всъщност не спазвате.
6. При всеки проблем във възпитанието обмисляйте поведението си след това и ако сте направили грешка, се опитайте да я поправите следващия път. Когато грешката е очевидна и за детето, просто си я признайте и му се извинете.
7. Не допускайте детето да изпитва страх от Вас, да спазва правила и да бъде послушно само защото го е страх, че ще му се карате или ще бъде наказано. Покажете му, че когато грешката му е неволна или за първи път, можете да го разберете и да му  я обясните, но умишлените грешки се наказват.
8. Двамата родители е важно да бъдат в синхрон при възпитанието. Играта на „доброто ченге“ и „лошото ченге“ или опитите на единият родител да бъде повече обичан като се противопоставя и допуска отстъпки в спазването на общите правила, е грешка със сериозни последствия. Детето трябва да знае, че и двамата родители са на едно мнение, защото иначе се обърква и няма как да осъзнае своите грешки за да не ги повтаря. Губи се доверието в един или и в двамата родители.
9. Децата са особено чувствителни към несправедливо отношение към тях. Те обичат своите родители и доколкото им е възможно се стараят да бъдат послушни и добри, но са все още незрели и правят грешки. През цялото време те се учат и никак не им е лесно. Често са объркани и се опитват да хитруват винаги когато усетят, че има възможност за това. По този начин те търсят своят начин да отговорят на някои от въпросите си и да опознаят света около тях. Намерете подход към тях. Дайте им отговорите по правилният начин. Спомнете си за Вашето детство и за всички малки и големи пакости, които сте направили.

Вероятно и Вашите родители са правили грешки и ако си ги спомните, може да не ги повторите при Вашето дете.

Вероятно много от читателите на тази статия ще си кажат: „Бла, бла, бла……. Децата имат нужда от строгост и здрава ръка, за да не кривнат от правия път!“

Но…..не бъркайте „строгост“ с  „принципност“ и не забравяйте, че каквато и тактика да предприемете към детето си и какъвто и начин на възпитание да изберете, ако важи принципа: „Не ме гледай аз какво правя, защото съм голям, а прави каквото ти казвам“, резултатът ще е катастрофален и вината ще бъде на родителите.

А за тези, които ще се зачетат във изброените по-горе правила, ще кажа, че те действат, но само ако се спазват всичките. Да си родител е много по-трудно, отколкото да си дете.