Ти, знаеш ли как се губи себе си?
И знаеш ли, че няма път натам,
веднъж загубил и пропуснал времето,
няма повторение или обратен път назад.
Ти, знаеш ли, каква е болката, когато се изгубиш сам,
щом не владееш мислите и чувствата,
а търсиш и викаш „ Боже мой, не знам! „
Не знам къде съм, а е трябвало да знам,
Не знам защо е всичко, просто е трябвало да знам.
Непоносима болка, родена от безсилие,
безсилие да обуздаеш себе си, мислите и чувствата,
да не загубиш, а си загубил без да си разбрал….
Да, безвъзвратна загуба!
Нещо е изчезнало, няма го…
Нещо скъпо и твое, а го няма …..и просто си сам.
Не мислиш, даже не чувстваш,
само силната болка е там.
„ Защо загуби човече? „
Повярва и се обрече.
Защо изпусна себе си сам?!
Разбираш колко скъпо е времето
и всеки миг по нещо ти е взел.
Сега искаш себе си да вземеш,
а виждаш, че всичко си дал.
Ръцете – те в други ръце са,
очите пък в чужди очи,
във друго сърце е сърцето ти.
Той тръгва и взима всичко, което си ти.
Ти виждал ли си как човек се бори да запази онова негово, „не е било“?
Как вярва, страда и се моли като за всичко, което и във божи храм
не ще има сам……
Бори се ръка в ръката,
моли се погледа във своите очи,
за едно сърце в сърцето
Но разбира, че е загубил играта
и няма и себе си дори….