Публикации с таг: Поезия

Със своя мечта и свой идеал, със свое участие в свой фестивал, с всичко по своему възприето

Прочетете още »

Не знам къде съм, а е трябвало да знам. Не знам защо е всичко, а просто е трябвало да знам. Непоносима болка, родена от безсилие, безсилие да обуздаеш себе си, мислите и чувствата, да не загубиш, а си загубил без да си разбрал….

Прочетете още »

Аз не искам много….Една ръка да ме крепи, когато падам, едни гърди, глава да прислоня на тях. Очи, които за мене да плачат, устни името ми да мълвят, шепи - жива вода да ми носят, нозе, в които да падам, за да открия стръкче цвят.

Прочетете още »

И пътят продължава... с прочетената книга, с отворена пред теб врата, със спомен, който ти намига в сърцето ти оставен от хора и места.

Прочетете още »

Искаш за себе си да ти разказвам. Знам ли…, май ще ти е мъчно По-добре да мълча...., думите ми наказват, А накрая винаги е скучно.

Прочетете още »

Неразумно е да се боиш от неизбежното. Просто живота е една шеметна въртележка, веднъж си на нея, а друг път – пеша.

Прочетете още »

Влизаш и ти като всички, взимаш и после си тръгваш. Ограбваш всичките ми мисли, живота от побелелите ми пръсти.

Прочетете още »

Раздяла – среща, среща и раздяла, любов като мимолетна далечност......И аз наивно я наричам вечност.

Прочетете още »

За теб ще бъда огън в пожар, прекрасна самодива, ще съм пътеводна светлина и първороден грях, вълшебно биле, което те опива

Прочетете още »

Бъди и бяла, и добра.. и лоша като демон черен, но няма никога да си сама – ти си истинска жена

Прочетете още »