Не знам къде съм, а е трябвало да знам. Не знам защо е всичко, а просто е трябвало да знам. Непоносима болка, родена от безсилие, безсилие да обуздаеш себе си, мислите и чувствата, да не загубиш, а си загубил без да си разбрал….
Прочетете още »
Аз не искам много….Една ръка да ме крепи, когато падам, едни гърди, глава да прислоня на тях. Очи, които за мене да плачат, устни името ми да мълвят, шепи - жива вода да ми носят, нозе, в които да падам, за да открия стръкче цвят.
Прочетете още »
И пътят продължава... с прочетената книга, с отворена пред теб врата, със спомен, който ти намига
в сърцето ти оставен от хора и места.
Прочетете още »