Бронхиалната астма при децата отзвучава в пубертета

Наблюдава се тенденция на все по-често заболяване от бронхиална астма при децата през последните години. Проблем е и трудното разпознаване на болестта при тях, тъй като първите симптоми много често се припокриват със симптомите на обикновените чести инфекциозни заболявания на дихателните пътища. Особено във възрастта до 3 год. децата са много склонни към заболявания на дихателните пътища и поддатливи на вирусни инфекции, които всъщност ги причиняват.

Когато при децата се открие бронхиална астма, в повечето случаи тя се дължи на алергия и първите симптомите са след контакт с животни – котки, кучета, коне, рибки, морски свинчета и др. Особено влияние за зачестяването на пристъпите при децата имат хлебарките. Техните фекалии, слюнка и секрети са особено дразнещи и вредни.

Обикновено сезонните оплаквания насочват за наличието на алергия към полени. При много от астматично болните деца може да се установи алергия към домашен прах или акари. Съществува и голям процент наследствено предразположение към алергиите. Ако някой от родителите е алергичен или е боледувал от бронхиална астма в детството си, вероятността от астма при децата му е голяма.

Във възрастта на децата до една година най-голямо значение имат хранителните алергени, най-силен от които е кравето мляко. Затова особено ако има наследствени предпоставки за алергия, се препоръчва на детето да не се дава краве мляко до края на първата година.

При децата между 4 и 7 години главните причини за обостряне на алергични заболявания са инфекциозните, хранителни и битови алергени, в резултат на които се появява често алергичен ринит и бронхиална астма. За правилното и резултатно лечение на бронхиална астма при децата е много важно навреме да се сложи диагнозата и да се назначи лечение, което да се спазва стриктно.

Основен проблем при лечението на децата е, че трудно спазват точните инструкции за ползване на дозираните аерозоли – инхалаторите. Затова винаги е нужно предварително обучение и на родителя и на детето от лекуващия лекар. За да има резултат в лечението е важно как се вдишват предписаните лекарства. Ето някои насоки и препоръки:

Правила за използване на дозирани аерозоли – инхалатори

1. Преди употреба инхалаторът трябва да се разклаща. Това се прави с цел да се хомогенизира медикамента и да се изпълни дозиращото устройство.
2. Сваля се капачката на инхалатора.
3. Издишва се спокойно.
4. Мундщукът се поставя в устата.
5. Натиска се инхалатора и едновременно с това бавно и докрай се вдишва. Това е особено важен момент. Лошата координация между активирането на инхалатора и вдишването е основната причина за непълноценното действие на медикамента. Вдишването не трябва да е рязко, защото се намалява правилната депозиция на медикамента.
6. Задържа се дишането поне 10 секунди. Това време е необходимо, за да се постигне по-добро отлагане на малките капчици от медикамента в периферията на белите дробове.
7. Издишва се спокойно навън. Не се издишва докрай, а просто се възстановява нормалното дишане.
8. Ако са предписани повече от една инхалации, то втората и следващите трябва да се изпълняват след интервал най-малко от една минута.

Правилното ползване на инхалатора е важен ангажимент на родителя при болно от бронхиална астма дете. Той трябва много добре да вникне в правилата,  нагледно да показва на детето си как да го прави и да следи за успешното приемане на лекарството от него.

Най-честите грешки при използване на инхалаторите са:

• Не се разклащат добре,
• Вдишването се прави много бързо и лекарството полепва в устната кухина и не достига до дробовете,
• Вдишването се извършва по-рано или по-късно по отношение на впръскването на медикамента. При децата е удачно ползването на спейсър. Спейсърът  представлява голям прозрачен  пластмасов съд с отвори в двата си края. През единият отвор се вдишва аерозола, а през другия се впръсква медикамента. С помощтта на спейсъра се улеснява използването на аерозолните инхалатори, защото не е необходима стриктна координация между момента на вдишване и натискането на инхалатора.
•  Използва се  празен или почти празен инхалатор,
•  Използва се запушен в изходния си отвор инхалатор.
•  Съществуват няколко начина, за да разберем количеството лекарство, останало в инхалатора:
• Чрез разклащане донякъде се усеща наличността на медикамента
•  Чрез потапяне във вода. Отделете флакона от пластмасовата носеща част и го поставете в прозрачен съд с вода. Ако лежи на дъното – той е пълен. Ако опира на дъното изправен, в него, има около ¾ от медикамента. Ако е изправен вертикално близо до повърхността, то той е пълен наполовина. Ако плува легнал на повърхността, той е празен.

Поради това, че потапянето на флакона във вода понякога може да доведе до запушването му, най-сигурният начин е чрез отбелязване на броя на натисканията /примерно с чертички на кутията на лекарството/.

При правилно лечение бронхиална астма при децата се поддава на лечение и обикновено с настъпването на пубертета спират и оплакванията. Не трябва да се допуска задълбочаване болестта при децата, защото тя се израства без последици само ако е била в по-лека форма.

Винаги трябва да се има предвид, че ако едно дете е боледувало от бронхиална астма и симптомите в пубертета са изчезнали, в по-късна възраст болестта може да се развие пак под действие на външни фактори. Затова хората склонни към алергия и боледували от астма в детството си, трябва да знаят кои алергени могат да предизвикат алергична реакция в организма им и да провокират отново бронхиална астма.