Бременност и токсоплазмоза

Токсоплазмозата е паразитоза, която се причинява от вътреклетъчни паразити, наречени токсоплазма гондии. Заболяването може да бъде придобито или вродено. Източник на заразата са почти всички домашни животни и птици и редица диви животни. Основен резервоар са домашните котки, които отделят причинителя чрез своите секрети и екскрети/ изпражнения и урина/. Заразяването на човек става най-често чрез замърсени ръце, храна и вода, недостатъчно термично обработени мляко и месо от болни животни. Заболелият не предава заразата на контактните си. Предаването от човек на човек е възможно само вътреутробно – от майка на плода.

Симптоми

Клиничното протичане най-често е безсимптомно или се проявява само с увеличаване на лимфните възли, но е възможно да се развие и остро заболяване с един или повече симптоми (лимфаденопатия, пневмония, миокардит, хориоретинит, енцефалит, нарушения функциите на централната нервна система, обриви.)

Токсоплазмозата протича тежко при имуносупресирани лица, при които се наблюдава засягане на редица органи.

Сериозен проблем е заразяването на плода в случаите на заболяване на бременна жена, което може да доведе до аборт или до вродена токсоплазмоза със сериозни малоформации у новороденото. Първичната инфекция по време на ранната бременност може да доведе до инфекция и до смърт на плода или до увреждания като хориоретинит, повишена температура, жълтеница, обриви, засягане на мозъка с образуване на вътремозъчни калцификати, хидроцефалия, микроцефалия, гърчове, възникващи непосредствено след раждането или по-късно. В по-късните стадии на бременността инфекцията на бременната може да доведе до безсимптомно или до по-леко и с по-късни прояви заболяване на плода, например хроничен или рецидивиращ хориоретинит.

Имунитет

Имунитетът се изгражда бързо. Продължителността му е дълготрайна, дори пожизнена. Образуваните в резултат на прекарана инфекция антитела се запазват с години.

Диагнозата

Диагнозата се поставя според клиничната картина и резултатите от лабораторните изследвания. Провеждат се серологични изследвания за доказване наличието на специфични антитела. Нарастването на титъра на антителата е доказателство за активна инфекция. Образуването на специфични имуноглобулини М и повишаването на количеството на имуноглобулините G в следващите проби доказва вродена инфекция при плода. Високите титри могат да се запазят с години без всякаква връзка с активно заболяване. Диагнозата може да бъде потвърдена и чрез доказване наличието на причинителя или на неговата нуклеинова киселина в тъкани или телесни течности.

Профилактика

Профилактиката на вродена токсоплазмоза предполага предприемане на мерки бременните жени да бъдат добре информирани относно възможните източници на инфекция и как да се предпазват от заразяване.

Трябва да се провеждат серологични изследвания по време на бременността с цел ранно доказване на инфекцията и при необходимост – провеждане на своевременно лечение  за предпазване на плода от инфектиране или поне за избягване на възможните увреждания.