Да си студент в Германия

Все повече български кандидат-студенти се насочват към германските университети. Само по себе си кандидатстването е често пъти свързано с главоболия и притеснения. Но какво се случва, след като те приемат? Препятствията, с които студентите се сблъскват в самия университет са много повече, отколкото тези при кандидатстването

След като сте вече студент, имате право да изберете какви точно предмети да учите, как да се специализирате според личните си амбиции и при кои професори да посещавате лекции. Мнoгoобразието от възможности обаче често изправя студентите пред трудни избори.

В първите един до три семестъра от следването обикновено се преминава към т. нар. „фаза на въвеждане“ в съответната специалност. Профилирането става едва по-късно. Това означава, че ако искате да специализирате мениджмънт в берлински университет, например, трябва да запишете бизнес икономика. През първите три семестъра ще учите микро- и макроикономика, корпоративно право, статистика, финанси и пр., и едва след това ще може да изберете желаното профилиране.

Животът в Германия e пълен с неприятни изненади и конфузни ситуации, ако не сте наясно с писаните и неписаните му правила. Според последни статистики, студентите в Германия имат нужда средно от 700 евро месечно. Разбира се, редно е да се отчете разликата в цените между отделните градове. Тъй като стандартът на живот е значително висок, добре е да намерите максимално евтино жилище. Студентите могат да се обърнат и към съответните общежития, но е важно да имат предвид, че поради големия брой желаещи могат да останат в списъка с чакащи над половин година. В Германия се плаща радио- и телевизионна такса, която обаче студентите могат да си спестят. Нужно е само да си набавят съответно удостоверение от социалните служби. Студентите се ползват и с намаления в музеите, в телефонните компании и банките.

По принцип следването си е сериозно финансово предизвикателство. Финансирането на следването е сериозен проблем за чуждестранните студенти. Особено пък за тези, които са завършили и биха искали да останат на работа в Германия – което е смислено, при положение, че са следвали тук. Те имат допълнителни затруднения, понеже това правило важи и за тях, а разходите им са по-високи

Трима от всеки четирима студенти в Германия работят паралелно със следването, за да могат да си позволят разходите за висшето образование. На мнозина им се налага да работят на няколко места.

В Германия университетът е най-предпочитаното висше учебно заведение. В Кьолн например учат младежи от над 100 различни страни. Кьолнският университет е и най-голямото държавно висше учебно заведение в Германия – в него учат общо 43 000 студенти, минимум 10 % от които са чужденци.

За разлика от частните ВУЗ-ове и висшите институти, в университета научната дейност стои на преден план. В университетите учат най-вече тези, които искат по-късно да се занимават с научна дейност, в институтите и частните ВУЗ-ове пък обучението е тясно свързано с професионалния живот.

Мнозинството германски студенти са доволни от качеството на учебните програми и преподаването. Значителен е и броят на студентите, които се идентифицират с избраната от тях специалност.

Основен проблем в Германия е т.нар. пълна анонимност на залите.

Много студенти критикуват незадоволителния контакт с преподавателите. 25 процента от студентите в германските университети никога нямат контакт с професорите. Почти всеки втори, 48 процента, само рядко влиза във връзка с преподавател. Много студенти познават дори и асистентите само от разстояние. Две трети от студентите нямат никога или пък имат съвсем рядко пряк контакт с асистенти.

Федералното министерство на образованието обръща вминание, че вече са взети мерки за подобряване на преподавателската и учебната ситуация. До 2020 година, само в рамките на пакта за подобряване на образователната дейност, в германските университети ще бъдат инвестирани два милиарда евро.

източник:  DW.DE