Начало / Аз детето / 3 - 7 години / Детето ми проявява агресия?
Детската агресия има обяснение, но овладяването й зависи изцяло от подхода от страна на възрастните
Детската агресия има обяснение, но овладяването й зависи изцяло от подхода от страна на възрастните

Детето ми проявява агресия?

Много родители се безпокоят, че детето им е агресивно. Те трябва да са спокойни, защото агресията е нормална черта на детския характер, стига да не излиза от рамките на допустимото. Когато с времето детето се научи да я контролира, агресивността може да се превърне в положително качество и да стане синоним на амбициозност и целеустременост. Това зависи в голяма степен от отношението на родителите и от прилаганите възпитателни мерки.

Добрият родител съумява да контролира прекалената детска агресивност, без да потиска инициативността. През различните периоди от живота на детето агресивността се проявява по различен начин. Малкото бебе, когато е гладно се сърди и плаче неистово, докато не се нахрани. Сърдитото едногодишно дете може да посегне да плесне майка си, ако тя му позволи. Към две годишна възраст ядосания малък човек вече тропа с крака и проявява инат. Ако на 2-3 годишно дете някой му вземе играчката, то ще го ухапе или ще го цапардоса с лопатката по главата. Четири годишното дете вече е по – сдържано. Като начало ще поспори с този, който го е ядосал. Така детето постепенно контролира своята агресия. Когато поотрасне, то разбира, че е безсмислено да наранява своите близки и агресивните черти се проявяват в играта на войници, разбойници, кечисти. В игрите има строги правила, които детето спазва и така контролира своите чувства. В ученическа възраст игрите се заменят от спортни състезания, дискусии и съревнования, все дейности изискващи агресивни инстинкти.

Неприличните думи са друга форма на изява на агресивните настроения. Има период около четвъртата година, когато на децата им доставя удоволствие да шокират възрастните с неприлични думи и дори псувни. Виждайки невротичната реакция на родителите си, те изпитват истинско удоволствие, че могат да влияят на настроението на околните и се опияняват от смелостта си.

Друга форма на агресивност е, когато детето хапе. Малкото дете, на което му никнат зъби хапе безобидно, защото го дразнят венците. По-големите, които са весели и общителни и хапят от време на време при самозащита, също не трябва да ни безпокоят.

Друг е въпросът, когато едно дете хапе системно при всеки повод. Тогава трябва да се помисли какво тревожи детето. Може би вкъщи са прекалено строги с него или някой го тероризира. Или излива яда си върху другите деца, защото не може да ухапе малкото си братче, което плаче непрестанно. Някои са по-стеснителни, не са свикнали да общуват с други деца и виждат в тях заплаха.

При всички прояви на агресивност трябва да се търси причината. По принцип детето става агресивно, когато се чувства неуверено или си мисли, че го грози някаква опасност.

Как да разберем дали детето ни е твърде агресивно:

Детето настоява да се изпълни всяко негово желание веднага. Ако това не стане реагира бурно с викове, плач, захласване. По-големите вдигат скандали;
– Не разрешава никой да му пипа играчките и личните вещи;
– Обижда родителите и другите деца, като постоянно изтъква недостатъците им. Използва неприлични думи;
– Инициатор е на сбивания. То самото никога не е виновно и пламенно се защитава;
– Демонстративно чупи играчките, които не му харесват и хвърля храната, която не желае;
– Основната дума в речника му е “искам”;
– Налага своето мнение и никакви разумни доводи не могат да му го променят. Какво можете да направите срещу агресията?

Единственият начин малкото дете да надрасне склонността си към агресия е: 

  •      постоянство,
  •      ясни правила (дисциплина)
  •      разбиране от страна на родителите.

Децата имат нужда да научат позитивните начини за справяне със спорните ситуации. Родителите и грижещите се за децата са хората, които могат (и трябва) да зададат (и покажат) правилния модел на поведение в една позитивна семейна (и социална) среда.

Конкретните стратегии:

От най-ранна възраст децата трябва да се учат на уважение към околните. Затвърдете у тях разбирането, че другите също имат нужди и желания, както те самите. Подкрепяйте своите думи със съответно поведение към околните. Личният пример е най-добрия учител.
Винаги търсете причината, отключила агресията на детето ви. По-важно от конкретната ви реакция е да откриете източника и да го елиминирате.
Когато откриете закономерността в агресивното поведение на детето, предупредете всички, които се грижат за него във ваше отсъствие (в това число и учителите от детската градина).
Обърнете внимание на средата – дали конкретна дейност или подредба в стаята предизвикват раздразнението на детето? Осигурете му достатъчно лично пространство. Ограничете играчките, предполагащи агресия – мечове, саби, пистолети…
Всички деца, особено агресивните трябва да имат оптимален дневен режим с достатъчно сън. Преумореното дете става нервно и агресивно.
Избягвайте възбуждащите храни – кока-кола, шоколад и др.
Реагирайте бързо. Опитайте се да отреагирате веднага, когато забележите, че детето ви става агресивно. Безполезно е да чакате да удари братчето си за трети път, преди да кажете “Стига” (особено пък ако сте го повторили десетина пъти през последния час). Най-добре е всеки път да давате ясно да се разбере, че прави нещо лошо. Отстранете детето от ситуацията за кратко на друго място – да поседи 3-4 минути мирно е достатъчно за дете на тази възраст. Идеята е да свърже поведението си с последствията и да разбере, че ако удря или хапе ще пропусне от веселбата. Независимо колко сте ядосани, се опитайте да не крещите, да не удряте детето и да не му казвате, че е лошо. Вместо да го накара да промени държанието си, такава реакция от ваша страна би му показала, че вербалната и физическа агресия са начинът на поведение, когато си ядосан. Вместо това, дайте добър пример като се контролирате и спокойно отстраните детето от спорната ситуация.
Придържайте се към този план. Доколкото е възможно, отреагирайте на агресивното поведение винаги по един и същи начин. Колкото по-предвидима е реакцията ви (“добре, ти отново удари Ани – това значи отново да седнеш за малко, без да играеш”), толкова по-бързо ще изградите определен модел, който детето ви ще разпознава и очаква. Резултатът ще бъде, че детето ще осъзнае, че ако се държи зле, ще бъде отстранено от игрите – това е първата крачка към контролиране на собственото поведение. Дори ако направи нещо, което ви излага на публично място, се придържайте към този план. Повечето родители разбират ситуацията, в която се намирате – всички минаваме през тези периоди. Ако ви зяпат, просто кажете нещо от рода “Не е ли прекрасна тази възраст” и се справете със ситуацията по вече установения начин.
1.  Говорете. Оставете детето да се успокои, а после спокойно обсъдете какво се е случило. Най-подходящото време за това е, когато то се е укротило и преди да е забравило случката – в идеалния случай, между половин и един час по-късно. Попитайте дали може да ви обясни каква е била причината за избухването (“Защо се ядоса толкова много на Ани?”). Обяснете, че е нормално да се ядосаш понякога, но не е хубаво да блъскаш, удряш, риташ и хапеш. Предложете на детето други начини да покаже колко е ядосано – например да рита топка, да удря по възглавницата, да намери възрастен, който да посредничи в спора или просто да изкаже на глас чувствата си: „Ани, много се ядосвам, че ми взе лилавия пастел”.
2. Обяснете точно и ясно какво поведение очаквате от детето си – не спирайте да повтаряте изискванията си, докато дребосъкът не ги чуе и не започне да се съобразява с тях. Пред забраните от типа: „Не хапи!”, предпочитайте по-позитивното: „Когато хапеш, причиняваш болка. Ако искаш нещо, по-добре ми кажи!”.
3. Измислете списък на дейностите, с които може да разсеете детето от негативната ситуация – любима играчка (която винаги е с вас), разходка, „специално” място на детската площадка, рисуване (идеален начин детето да изрази емоциите си, без да навреди никому).
4.  Използвайте близостта си с детето – когато усетите, че „назрява буря”, приближете дребосъка, за да усети сигурността на присъствието ви. Често това е достатъчно, за да успокои страстите, особено, ако причината за агресията е усещане за „заплаха”.
5.  Когато забранявате нещо на детето, правете го тактично, със спокоен тон. Във всяка ситуация оставете на детето приемлив изход.
6.  Сега е подходящото време да научите детето да се отдалечи от вбесяваща ситуация или хора, докато измисли по-подходящ начин да отговори, отколкото да размахва юмруци. Можете да помогнете на детето си, като четете заедно книжки на тази тема.
7.   Контролирайте детето си. Ако то наранява друго дете, може думите ви да не са достатъчни, за да го спрете. Трябва да отстраните детето си от „жертвата” и внимателно, но категорично да спрете насилието. Вашата роля е да проявите контрола, който на този етап липсва у детето ви. След време то ще е способно да осъществи този контрол само.
Когато вашето дете се намира сред други деца на същата или близка възраст, дръжте постоянно погледа си към тях. Вашата функция ще бъде същата като на съдията във футболния мач – да се намесвате винаги, когато нечии граници биват нарушени. Това е особено важно, за да не пострада някое от децата.
8.   Добре е да разполагате с колкото се може повече играчки наоколо, с които да си играят децата. Бъдете готови да се намесвате при първата възникнала схватка.
9.  Ако децата се сбият или някое опита да (или наистина) ухапе другото, разделете децата като поставите ясно „не” послание.
10.  Ако вашето дете не схване посланието и продължи да напада или да хапе друго дете, осигурете и последствия. Като начало можете да погледнете строго детето право в очите и да му кажете: „Ръчичките и устата не са за удряне и хапане. С тях само милваме, галим и се храним”.

11.  Затвърждавайте чувството за отговорност. Ако агресивността на детето ви доведе до повреждане на чужди неща или до бъркотия, детето трябва да помогне това да се оправи. То може да залепи счупена играчка, например, или да събере бисквитите или кубчетата, които е разхвърляло в гнева си. Не формулирайте това като наказание, а просто като естествено следствие от гневна постъпка – всеки трябва да го направи, след като е счупил нещо. Също така се уверете, че детето е наясно, че трябва да каже “извинявай”, когато премине границата – дори ако трябва да го заведете за ръка до засегнатата страна и да го кажете вместо него. Извинението на детето може първоначално да звучи неискрено, но урокът ще намери почва у него.
12.  Възнаграждавайте доброто поведение. Вместо да обръщате внимание на детето само когато се държи лошо, опитайте се да забележите и когато се държи добре – например, когато моли да си поиграе на компютърната игра, а не грабва направо мишката или когато отстъпва люлката на чакащо дете. Кажете му колко се гордеете с него. Покажете му, че самоконтролът и мирното решаване на конфликти са по-удовлетворяващи – и дават по-добри резултати, отколкото блъскането на децата. Сложете например специален календар на вратата на хладилника или на стената в детската стая и награждавайте детето с пъстър стикер, когато е съумяло да се сдържа.
Винаги оценявайте по достойнство макар и малкия напредък: „Видях, че се подразни и беше прекрасно, че успя да овладееш гнева си”. За самите вас ще е по-добре да се фокусирате в доброто поведение на детето си, вместо непрекъснато да виждате грешките му.
13.  Обясненията за последствията от агресивното поведение запазете за моментите, когато детето е спокойно – идеалното време за подобни разговори е вечер преди лягане.
Гневът е съставна част от порастването.
Няма страшно. Избухванията в ранна детска възраст са нещо нормално. Ако нещо не се получава така както едно дете си е представяло, то го завладява яд и разочарование и си излива гнева на предметите около него или в най-лошия случай върху децата край себе си. Как едно момче или момиче ще реагират, е по-скоро въпрос не на пол, а на темперамент. Някои хленчат и плачат, други удрят веднага. Просто не могат да овладеят чувствата си. Не могат да изразят гнева си с думи.

Добрият родител съумява да контролира прекалената детска агресивност, без да подтиска инициативността.

Прочетете също

Смяната на ролите на мъжа и жената става все по-осезаемо

Мъжът, жената и смяната на ролите

В нашата съвременност ролята на жената отдавна вече е приела други измерения, но това явно се отразява на мъжкото самочувствие и същевременно не я прави по-щастлива в личен план.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонамент за Радост вкъщи

Получавайте най-новите ни публикации на пощата си
АБОНИРАНЕ

Happy At Home Newsletter

Get our latest articles directly on your email account.
SUBSCRIBE NOW
Real Time Web Analytics