Когато детето проявява инат

Детският инат е недостатък, който често ни кара да излизаме от равновесие и да изпитваме безпокойство по отношение на това дали добре възпитаваме детето си и  дали не правим някоя голяма грешка. Няма място за безпокойство обаче!

Необходимо е просто да се опитаме да разберем, че детето ни се инати точно, защото е дете. За него е неестествено да бъде такова пораснало, разумно и праволинейно, каквото искаме да го видим ние родителите! Всяко дете подражава на възрастните  и с желание усвоява техните умения и навици. Но то си е дете и не е нормално едно мъничко две годишно дете например, да седи без да мърда и послушно да изпълнява всичко, което искат от него. Та то опознава света, иска да се движи, да тича, да пипа, то кипи от енергия, която природата му е дала точно с тази цел. Няма как да искаме от него да се държи като възрастен. Дори възрастен човек, попаднал в нова непозната среда има малко неадекватно поведение докато свикне с нея.

Освен това детето се развива с големи темпове във възрастта от две- три годинки, то проговаря, започва да става по-самостоятелно и в него се развива усещането за „ Аз „. Амбициите на родителите обаче се разминават с този етап и не осъзнават, че не могат да искат от детето си да се държи като възрастен и отговорно да приема всичко около себе си. Да, детето може да бъде и непослушно в някои моменти, а когато това се постави на въпрос или се изиска строго от родителя, да прояви и инат, дори агресия. Това е начин да покаже, че то също има воля и не е робот, който се подчинява безприкословно на заповеди. С поведението си  то се опитва да напомни, че е отделна личност вече и има мнение, дори то да не е правилно.

Не бива да подтискаме това качество и поведение на детето. Необходим е подход, с който то да разбере, че това което ние искаме от него е правилното, а не това, което то с ината си иска да постигне. С внимателно отношение и дори с усмивка трябва да му се обясни и то ще разбере. Не бива със сила, заплахи и други подобни методи да се опитваме да преборим ината на детето си.След такива методи и груб подход от наша страна няма как после да очакваме активност и някакво творчество от него. Не бива да подтискаме в детето си усещането за самостоятелност, изграждащата се идентичност и способности.

Често родителите са склонни да планират всяка крачка на детето, оплитайки го с мрежа от безчислени предписания и инструкции. Енергичните по природа, способни и с развито чувство за собствено достойнство деца не могат дълго да издържат такова блокиране на техните възможности и се опитват да се сдобият с признаване на техните права. С неподчинение и проява на инат , те реагират на подобно поведение към тях.

Ако детето не събира играчките си след игра, рони трохи по масата и пода,въпреки упреците от страна на майка си във възрастта около две години, това е нормално поведение  и е погрешно детето да се ругае или наказва за небрежността си. Това е просто етап от развитието на детето и той ще премине успешно ако ние самите не правим тези грешки, за които го упрекваме. Няма как да искаме детето да събира играчките си ако ние самите сме разхвърляни. Не може да изискваме от детето си да бъде повече от нас самите- то подражава на нас.

Деца, които в тази възраст могат да бъдат заставени да са подчертано внимателни, вежливи и изпълнителни изпитват голямо психическо напрежение, преминаващо по-натам в хипертрофирано чувство на вина при неуспехите, опасения да не би да направи нещо не както трябва, неувереност в себе си. Трябва да бъдем търпеливи и да обясняваме на детето и с личен пример да му показваме кое е добро и кое е лошо.

Каквото може да направи само, в друго нещо следва да му се помогне и не трябва постоянно да му се настоява, да му се сърдят или заплашват. Хубава е  да погледнем и себе си отстрани: разтребваме ли винаги след себе си, изпълняваме ли обещанията си, с какъв тон разговаряме с детето си. Добрия тон и демонстрирана обич винаги помага. Детето се инати просто защото е дете, а не защото е лошо.