Желание

Аз не искам много…..

Една звезда, която нощем да ми свети,

една омайна топлота,

една сълза и песните недоизпети,

един прозорец, пред който тихо да присядам,

простора ми и мъничко парченце свят.

Една ръка да ме крепи, когато падам,

едни гърди, глава да прислоня на тях.

Очи, които за мене да плачат,

устни името ми да мълвят,

шепи – жива вода да ми носят,

нозе, в които да падам, за да открия стръкче цвят.

И сърце голямо искам –

света и мен да събере.

Полета търся  на птица,

в простора ми слят с едно море.

И танца тих на бялата снежинка,

пролетния зов на кокиче под снега

Летен зной със златна житена ръкойка

и натежала от зрялост и сладост Земя.

Челото ми желая  да целуваш,

косите ми да галиш с ръка,

да се смееш до мен, да ликуваш,

да страдам със тебе, щом пропуснеш мига.

Копнея за топло огнище,

за повик раздрал покоя на нощта,

за пролетния вик на птица,

за нежност, за да не бъда никога сама.

Аз не искам много…

Само теб и твоята топлина,

сънят ти искам и покоя.

Не е много – да имам теб е всичко на  света.

Автор: Виктория Александрова