Истинска жена

Животът очаква от тебе
да бъдеш нежна и отстъпчива
Да даваш, когато ти вземе
Дали разплакана или щастлива

Да бъдеш съпруга и майка.
Вода и жажда, ситост и глад
Потребност като свобода – голяма
Малка и нужна като зрънце за хляб.

Бъди и бяла, и добра..
И лоша като демон черен,
Но няма никога да си сама – съдбата гали, когато си й верен.

Вечно като вяра да пребъдеш,
Като надежда  жилава и истинска,
Като присъда неизбежна
И като спасение поискана.

Автор: Виктория Александрова