Лудогорското гонче – незаменим помощник на българския ловец

Една от най-популярните породи ловни кучета в България е Българското гонче. Кучето е най-добрият помощник от столетия на българския ловец.Особено когато става въпрос на лов на диви свине Българското гонче е направо  незаменимо.Освен за диви свине, то е специализирано и за всякакъв вид лов на космат дивеч, защото има много добри физически качества и пъргавина, а силното му обоняние и добре развито чувство на ориентация при тежки климатични условия му дават предимство пред всички други породи ловни кучета.

Българското гонче има среден ръст и силно, хармонично и елегантно тяло с леко удължен формат. Притежава  много уравновесена нервна система. Характеризира се с много силна привързаност към своя стопанин. За съжаление, обаче все още се води борба за причисляването на Българското гонче към списъците на МФК с расови породи. Въпреки че има чудесни физически качества, съчетани с отлично обоняние, пъргавина при търсене и проследяване на дивеча, чувство за ориентация, неизчерпаема енергия и издръжливост, то все още не получило заслуженото признание.

Неговият произход все още не съвсем ясен и как точно се е появило като порода по Българските земи, но има данни че траки, келти и гърци, които са живели на  Балканския полуостров са ловували с подобни гончета.Предполага се, че произхода му е азиатски. За първи път породата е представена през 1981 година в гр. Пловдив на Световно  ловно изложение.

Българското гонче е предпочитано от почти всички ловни дружинки, защото  има отлично обоняние и може да ловува в много тежки местности, обрасли с гъста растителност поради голямата му физическа издържливост и отличен слух.То преследва упорито дълго и упорито преследва дивеча след като го открие, а гласът му е силен и ясен, което също много помага на ловеца. Неговата уравновесеност и привързаност към собственика си, го правят най-желания спътник и помощник в лова.

Не е никак случайно, че все по-често ловци от Гърция и Италия идват в България и купуват за по 2-3000 евро нашите най-добри екземпяри. За съжаление обаче породата  започва да се обезкървява и скоро някой друг вместо нас ще я регистрира, а ние пак ще гледаме отстрани. Борбата за причисляването на Българското гонче към списъците на МФК с расови породи все още продължава. За да се признае тази порода от МФК, се изисква да има седем-осем основни линии, или седем мъжки кучета които да нямат нищо общо по между си и над 200 кучета регистрирани в племенната книга.

В последните години Стандарта на породата претърпя прекомерно големи промени в сравнение със стандарта от отпреди 40 години, съставен на базата на изследвания и анатомични измервания по време на епогея на породата. Тъй като нашето гонче все още не е признато официално като самостоятелна порода, всички минали и настоящи стандарти са примерни. Честото им променяне  показва колко сме непостоянни при постигането на главната цел в развъждането – създаване на хомогенни кучила и приплоди, които максимално да се доближат до идеалното куче описано в стандарта. Бихме могли да имаме една изчистена и постоянна популация от гончета, състояща се от осем -десет кръвни линии с по 200 представителя всяка и така щяхме да успеем да  регистрираме Българското гонче  като наша порода, с която да се гордеем.