Ограбена

Влизаш и ти като всички, взимаш и после си тръгваш.

Ограбваш всичките ми мисли, живота от побелелите ми пръсти.

Ума и тялото открадваш и вече съм безумна и безплътна.

Когато събирам сили да погледна – далечината те поглъща като сянка смътна.

Виждам касичката на полицата……,

Там събирах всичките ти празни обещания,

Всички твои досмъртни обичания, красиви илюзии, лъжливи признания.

До нея – кутията, в която сме хубави.

Събрала е късчета от измислено щастие – където си усмихнат, а аз съм влюбена,

като деца, миг преди да пораснат.

Там стои затворен в бутилката – моят вик, толкова пъти преглъщан.

Ще го пусна навън, да те следва

Главата си все назад да обръщаш.

Не знам какво ще стане, щом те стигне.

Спасявай се, ще е по светло, а нощта догаря,

Така се уморих – от мене да те пазя,

Дано измежду всичко взето, да имаш и монети за лодкаря!

Автор: Виктория Александрова