Жена

Ограбена

Влизаш и ти като всички, взимаш и после си тръгваш.

Ограбваш всичките ми мисли, живота от побелелите ми пръсти.

Ума и тялото открадваш и вече съм безумна и безплътна.

Когато събирам сили да погледна – далечината те поглъща като сянка смътна.

Виждам касичката на полицата……,

Там събирах всичките ти празни обещания,

Всички твои досмъртни обичания, красиви илюзии, лъжливи признания.

До нея – кутията, в която сме хубави.

Събрала е късчета от измислено щастие – където си усмихнат, а аз съм влюбена,

като деца, миг преди да пораснат.

Там стои затворен в бутилката – моят вик, толкова пъти преглъщан.

Ще го пусна навън, да те следва

Главата си все назад да обръщаш.

Не знам какво ще стане, щом те стигне.

Спасявай се, ще е по светло, а нощта догаря,

Така се уморих – от мене да те пазя,

Дано измежду всичко взето, да имаш и монети за лодкаря!

Автор: Виктория Александрова

Прочетете също

Везна за обич

Везна за обич

Казват, че човешката душа тежи 21 грама. С толкова олеквало тялото, щом душата го напусне. За всичката любов, болка, радост, скръб, надежди, щастие.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

==============================
Do you like our website?
Subscribe to our newsletter
Receive our new articles on your email once per month.
SUBSCRIBE

Абонамент за Радост вкъщи

Получавайте най-новите ни публикации на пощата си
АБОНИРАНЕ

Happy At Home Newsletter

Get our latest articles directly on your email account.
SUBSCRIBE NOW
Real Time Web Analytics