Ревността може да убие любовта

На всеки му е приятно да бъде ревнуван малко – това е проява на внимание, грижа, присъствие на другия с мисъл и тяло. Но всичко да е в някакви нормални граници. Когато ревността се превърне в неконтролирана страст, понякога съпътствана дори с агресия, присъстваща като постоянна характеристика на партньора ни, тогава тя става обсебваща, депресираща и подтискаща. Тогава тя става опасен враг на любовта, способен да я убие и то изключително жестоко и болезнено.

Логично е да кажем, че в основата на ревността стои може би липса на доверие между партньорите, за което винаги някой от тях носи вина. И това е така, но не винаги.

Когато ревността е резултат на загубено доверие не е толкова опасна, защото доверието пак може да бъде спечелено, макар и трудно и баланса да се възстанови, но когато причините се основават на особености в характера на ревнивеца – положението е сериозно. Да, всеки си носи характера, който винаги е индивидуален и никога не е идеален и е необходимо да сме толерантни и да проявяваме търпимост към недостатъците на партньора си.

Болезнената ревност обаче е черта в характера на някои хора, която трудно може да се понесе. Неприятното е, че няма как да предвидим предварително, че ни е връхлетяла тази беда. Обикновено в началото подобно чувство от страна на любимия или любимата дори ни ласкае. Чувстваме се значими и важни и когато нещата позагрубеят вече е доста късно и става болезнено, дори фатално. Случаите на посегателство дори върху живота на партньора от ревност не са малко в човешката история.

Как психололозите обясняват  болезнената, патологична ревност?

Според тях ревнивците в по-голямата си част са хора, които са били лишени от любов и внимание от родителите си, в частност от майката. Човек, на когото в детството е липсвала любовта на майката или е имал само нейната условна любов, развива в себе си скрит проблем, неясно проявен в поведението му. Става дума за липса на самоувереност или ниска такава, която води до постоянни съмнения и недоверие в любовта към самия него. Такъв човек непрекъснато иска да му бъде доказвана, казвана и показвана любовта, защото той не вярва в нея. Измъчван от съмнения ревнивецът също много страда. Той копнее за обич, но все не вярва, че я има. Дори да го убедим за кратко в нея, той изпитва непрекъснат и неконтролируем страх, че може да я загуби.

Ревността е емоционална реакция, която не може да се контролира и често става причина за раздяла. Тя е тормоз и за двамата партньори. Ревнивецът  непрекъснато шпионира, контролира своя партньор и търси несъзнателно поводи за подозрение и разправии. Той иска да знае във всеки момент къде е партньора му, какво прави и с какво се занимава и непрекъснато търси доказателство, че той или тя не  изненеряват. Поведението му напомня на малкото дете, което иска да е сигурно, че майка му наистина го обича и няма да го изостави. Затова ревнивият има подозрение, че в живота на партньора му има друг или друга. Той се опитва да чете писмата, е-майловете и SMS-ите на партньора си, да подслушваат телефонните му разговори. Всичко това го обсебва и той става даже непълноценен и като личност. Той фантазира изневери и лъжи от страна на партньора си и все се опитва да ги докаже. Никога не може да повярва, че причината за ревността е в самия него, а не в партньора му. Ревнивият не може да се освободи от ревността си и страда от това. В проявите на ревността има голям диапазон – от проста ревност до налудности и истинска психоза.

В повечето случаи жертва стават и двамата партньори и най вече ЛЮБОВТА.