Травми и дегенеративните увреди в менискусите

Травмата на мениск е един от най-честите проблеми с коляното, които са причина на силна болка и блокиране на коляното, намалена и дори загубена работоспособност.

Какво представляват коленните менискуси?

Коленните менискуси са сърповидни по форма структури на фиброзен хрущял. Всяко коляно има два менискуса – вътрешен и външен. Прикрепват се здраво към подлежащия голям пищял в областта на предния и задния рог, а в останалата си част – към ставната капсула. Латералният менискус може да се представи в около 5 процента като дискоиден по форма. Отпред и отзад на коляното двата менискуса са свързани помежду си със здрави връзки. Морфологично е интересно да се отбележи, че при раждането целият менискус е кръвоснабден. След десетгодишна възраст вътрешните две трети от мениска са напълно лишени от кръвоснабдяване.

Менискусите са важни структури в много аспекти от функцията на колянната става. Най-съществените им функции са:

• да адаптират една към друга ставните повърхности на двете кости в коляното – бедрената кост и големия пищял,
• да служат като „амортисьор” на ставата и да разпределят натоварването,
• да участват в стабилизиране на коляното,
• да ограничават сгъването и разгъването в коляното и др.

Честотата на увреди в менискусите е между 60 и 70 на 100 000. При мъжете увреждането е три-четири пъти по-често, отколкото при жените. Възрастовото разпределение при мъжете е между 20 и 30 години, съответно между 11 и 20 години при жените.

Вътрешния мениск се уврежда неколкократно по-често от външния, обикновено в средната трета и задния рог. При повече от една трета от хората при със скъсване на мениска е увредена и предната колянна връзка.

Дегенеративните увреди в менискусите са много чести при мъжете в четвъртото до шестото десетилетие. Скъсване на мениск се диагностицира в около 50 процента от болните със счупване на платото на големия пищял.

Диагнозата скъсване на мениск се поставя чрез сведения от болния за наличие на травма, клиничен преглед и подходящи допълнителни изследвания. При дегенеративна увреда след 40-годишна възраст може да липсва информация за травма. При клиничното изследване се установява:

• болка в съответната на мениска ставна цепка
• излив в коляното, който най-често е синовиален и по-рядко кървав
• ограничение в движението на коляното, които са преди всичко в разгъването, особено ако част от скъсания мениск е блокирала между кондилите.
• При хронична стара увреда на мениск се долавя прещракване в коляното при активно сгъване и при клякане.

Известни са серия от клинични тестове, специфични за скъсване на менискусите. Като допълнение в диагностиката се извършват рентгенографии на коляното в три протекции и магнитно-ядрено сканиране. Магнитно-ядреното сканиране може само да потвърди предполаганото от клиничния преглед скъсване на мениска, като и да представи състоянието на други вътреставни и извънставни мекотъканни структури, като връзки, синовиални дупликатури и други.

Лечението на скъсан мениск е оперативно. Чрез артроскопско изследване на коляното може директно да се класифицира увредата и да се определи видът на операцията. Основен принцип в лечението е стремеж към максимално запазване на мениска. Общоприети критерии за възстановяване на мениска чрез шев са:

• увреди в периферните 10 до 30 процента от мениска, вертикално ориентирани скъсвания с дължина по-голяма от 10 мм,
• скъсвания без вторични увреждания на хрущял,
• менискални увреди, съпътствани от скъсване и връзкови структури,
• менискуси, които при тестване показват повишена подвижност.

Частично отстраняване само на увредената част от мениска се препоръчва в случаите, когато не може да бъде възстановена целостта му. Периферната част на мениска трябва задължително да се запази, тъй като тя поддържа стабилността му и е отговорна за предаване на натоварването.

Цялостното отстраняване на мениска трябва да се избягва, за да се предотврати преждевременната дегенерация на ставата. Ако това не може да се избегне и е наложително, решение може да бъде трансплантация на мениск – открита или артроскопска.