По улицата мина едно момиче
със слънчеви лъчи в косите,
с меден блясък във очите –
край мене мина едно момиче.
То бе някак по своему гордо и смело,
готово това да покаже не на думи, на дело
то бе някак пленено от нещо.
Може би от неизтеклото детство лудешко
това момиче със своя мечта мина край мене
и отмина ехнало нейното стреме….
Със своя мечта и свой идеал,
със свое участие в свой фестивал,
с всичко по своему възприето
и необръщащо се, когато му викат „Детето“.
То има свой свят, по-различен от другите,
своя грешка, непризнаващо я както и Те.
Има цели, стремежи, загадки,
задънени улици, радостни мигове кратки.
И то завървя покрай мен като сладък копнеж,
като вятър – силен и знойно студен
И…… чак когато отмина, разбрах,
че момичето всъщност бях АЗ !!!