Възпитание на детето в оптимизъм и вяра в себе си

Възпитанието на детето не е лесна работа и всеки родител го е разбрал. Никой не се e родил научен родител, а в процеса на възпитание докато се учим, често правим грешки. За съжаление се случва и да наказваме децата си заради собствените си грешки. За да не грешим или поне да бъде по-малко, е необходимо да премисляме всяка своя постъпка и реакция и съответно тези на детето. И най-важното ако направим грешка, да я отчетем и да не я повтаряме. Нека да бъдем добри родители.

Хората са различни и в зависимост от характера и тяхното възпитание гледат различно на околната действителност и на живота като цяло. Някои са оптимисти и положително настроени към всичко около себе си, готови на себеотрицание и да помогнат на всеки, който има нужда. Те вярват в живота и намират положителен смисъл във всичко около себе си. Тези хора обикновено са по-здрави, приемат по-лесно неудачите, изживяват по-лесно стреса на нашата съвременност и в повечето случаи са и по-успешни.

Другият тип хора са песимистите, които виждат отрицателната страна на всичко около тях. За тях чашата винаги е наполовина празна и не вярват, че могат да я напълнят. Страхът, че все нещо може да се провали или да им попречи на всичко в живота, ги държи в едно непрекъснато напрежение и им пречи да постигнат своите цели, а понякога става причина и за редица заболявания. Доказано хората, които са оптимистично настроени към живота имат по-добро здраве и живеят по-дълго от песимистите и негативно настроените хора.

В основата на всичко, трябва да отбележим, е освен самият характер на индивида, умението му да вярва в самият себе си. Това умение можем да възпитаме у детето си. Да научим детето си да вярва в себе си и в живота. Хората едни без други не могат и трябва да си помагат, а трудностите се преодоляват. От всяка ситуация има поне два изхода, важното е да ги търсим и да вярваме в тях. Това е верният начин на възпитание и създаване на правилно оптимистично мислене у детето, което ще му помогне в бъдеще да успее в живота.

Трудно е разбира се, ако ние самите не сме възпитани така и сме заклети песимисти, да направим децата си оптимисти. Още повече, че доказано личният пример е най-силният възпитаващ фактор. И все пак, усетили как негативизма и песимизма са попречили на нас самите, например, можем да положим усилия и да предпазим детето си от него като се опитаме да го възпитаме в положително мислене и оптимизъм.

Докато детето е още малко и характера му не е оформен, може да се направят чудеса в това отношение. Оптимизмът може да се постигне с обучение. Позитивно мислещото дете винаги е по-щастливо, по-здраво и по-успешно в живота.

Направете така, че детето да усети и разбере какво е успех

От собствен опит би трябвало да знаем, че всеки успех ни дава увереност и самочувствие. Същото е и при детето. Дайте възможност на детето да прави самостоятелно неща, които не са съвсем лесни за него и като внимателно му помагате, нека тези начинания завършат успешно. Нека детето остане силно удовлетворено от постижението си, особено ако преди това е било неуверено. Стимулирайте този успех и след това задължително дайте своето одобрение. Похвалете го и му покажете, че това което е постигнало е резултат на неговите усилия, упоритост и желание.

Ако станете свидетел на нещо, което детето се е опитало само да постигне, но не е успяло и е разочаровано, не бива прекалено да го критикувате. Покажете му къде според Вас греши стъпка по стъпка и го стимулирайте да опита отново. Покажете му, че човек успява, когато е упорит и се учи. Човек се учи на всичко докато е жив и успехите са резултат на това и на упоритост. Дайте му разбираеми примери от собствените си преживявания, на които то е било свидетел. Опитайте се да му вдъхнете вяра, че всичко е постижимо и то може да го направи, стига да има желание за това.

Никога не си позволявайте прекалено да преувеличавате успехите му или да го хвалите въпреки, че начинанието не е успешно. Ако казвате на детето си, че всичко, което прави е страхотно, то няма как да разбере кога точно е постигнало успех и да му се наслади. Нужно е детето да усети и усещането на неуспеха за да оцени постигнат успех.

Ако всяко негово начинание отбелязвате като успех и го награждавате, при случай на неуспех, той би могъл да направи големи поражения в психиката му и дори да доведе до депресивни състояния.

При неуспех от негова страна се опитайте да разберете какво чувства. Предразположете го да сподели и да Ви разкаже как и какво е направило, и му обяснете причините за неуспеха без да го критикувате. Насърчете да опита отново и по възможност му помогнете, без обаче да се опитвате да свършите всичко вместо него. Покажете му, че може да успее. Покажете му, че вярвате в неговият успех. Детето в такъв момент има голяма нужда точно от това.

Важно е да покажете на детето, че не бива търси причините за неуспеха си извън себе си и така да омаловажава своята роля. Неговият успех зависи от самото него и е въпрос на упоритост и воля да го постигне. То трябва да вярва в това, но за тази цел трябва да усети, че и вие самите го вярвате. Припомнете му минали случки, при които не успяло от първият път.

Винаги когато станете свидетели на някаква негативна ситуация, която няма как да бъде променена по друг начин, се опитайте да покажете на детето си, че дори в нея може да има нещо положително. Например, ако то е направило грешки в училище и е получило по-ниска оценка, кажете му, че е по-важно да прегледа грешките за да не ги прави повече, отколкото каква оценка е получило. Покажете му, че оценките са нещо преходно, а ценното са знанията, които получава и вие цените именно тях.

Децата в повечето случаи използват родителите си като критерии за своите успехи и неуспехи. От това как Вие подхождате към постиженията на детето, зависи и собственото му отношение. Не бива да поставяте етикети на детето. Ти си ”такъв” или „инакъв”. Детето се променя непрекъснато докато расте и в действителност и Вие нямате точна представа какви са неговите черти на характера. Нужно е да го наблюдавате непрекъснато и да развивате неговите положителни страни.Опитвайте да подтиснете и промените недостатъците, като същевременно насърчавате положително мислене у него и силна вяра в собствените му способности.

И накрая, не забравяйте, че личния ни пример е много важен за детето. Детето е важно да знае за всичките ни успехи. Винаги когато постигнете нещо, направете така, че то също да е съпричастно с успеха. Това действа изключително стимулиращо, имайки предвид, че за децата са много склонни да приемат поведението на родителите си като константа за пример.

Ако Вие самите се усещате, че оптимизъм не Ви достига и често сте склонни към негативно мислене, опитайте да поработите и върху себе си успоредно с работата върху детето. Ефектът ще бъде поразителен. В името на детето, често правим чудеса и със себе си.

Позитивно мислещите хора за по-здрави, по-успешни и по-щастливи. За тях чашата винаги е наполовина пълна!