От десетилетия красивата гледка на гонещи се с вълните на Черно море делфини е само по снимки и стари филмови ленти, а за да ги видим на живо трябва да посетим делфинариума. Умните и много красиви, изключително дружелюбни бозайници бяха почти напълно изчезнали.
Напоследък от медии и рибари идват сигнали, че нещата са се променили и популацията им в Черно море значително се е увеличила. Това можеше да ни радва ако информацията не беше съпроводена с доза недоволство и твърдения, че популацията им трябва да бъде изкуствено ограничена, защото стават причина за финансови загуби на рибарите. Толкова много ли са делфините в Черно море? Възможно ли е да започнем да ги убиваме само защото не достига рибата за улов?
Не, делфините не са виновни за слабият улов на рибарите! Причината е в замърсяването на морето, в резултат на което просто рибата много е намаляла. Просто няма достатъчно риба и за рибарите и за делфините. А кой е виновен за замърсеното море? Делфините……или човека? Или може би отново от позицията на силата, човека ще унищожи делфините, защото му пречат, пренебрегвайки факта, че морето си е тяхна територия, тяхна среда.
Учените са доказали,че делфините са едни от най-интелигентните същества не само във морето, но и на Земята. Тяхната мозъчната им кора подобно на човешката е силно нагъната. Те дишат с бял дроб като хората. Живеят в семейства и раждат малките делфинчета живи и ги кърмят. Хранят сея плуват и играят заедно. Делфините проявяват самосъзнание и дори характер, който е индивидуален. Успяват да осъществят сложни сътрудничества помежду си като групово решават проблеми и мислят в перспектива. Поставени пред огледало, те се оглеждат точно като хората и е доказано, че умеят да се разпознават в него. Способни са дори да научат език от символи.
Учените отдавна са удивени от интелигентността на тези бозайници, чийто мозък е много близък до човешкия и превишава стойността на този на шимпанзетата.
В света са познати 36 вида делфини, от които по-голяма част са морски, но има и сладководни. Някои от тях достигат до 2,4 метра дължина. Те се предвижват на стада като плуват с около 40 км/час и често изскачат над повърхността на водата за да изпълняват своите типични акробатични номера. Това е тяхната своеобразна игра. Стадата са различни по големина и брой, но всеки делфин е свободен в тях и може да смени стадото си когато пожелае. Зрението им е много добро и във водата и извън нея, а слухът им е по-развит от този на човека. Освен с малките ушни отвори, които имат на всяка страна на главата, подводното чуване се осъществява с долната им челюст, която всъщност подава сигнали във вид на вибрации към средното ухо. Делфините са в състояние и посредством ехо да локализират обекти, които са на голямо разстояние като излъчват и обработват до 700 щракащи звука в секунда. Звуците, които издават са техният език, чрез който общуват помежду си, но все още учените работят по разгадаването му. Това, което обаче нямат е – обоняние. Хранят се предимно с малки пасажни риби – скумрия, аншоа, хамсия, кефал и са изключително дружелюбни към хората.
Делфините не се чувстват застрашени, защото всъщност нямат врагове. Те са дружелюбни и доверчиви интилигентни същества. За съжаление се оказва, че човекът е техният голям враг макар и косвен, защото мощните сонари използвани от него за да го прогонят от рибарските корабчета, карат красивите морски обитатели да изпадат в безсъзнание и умират от удавяне. Те не могат да останат живи под водата, защото дишат с дробове като човека, а не с хриле. Така морето ги изхвърля след време, а хората не признавайки своята вина търсят други причини.
В нашето Черно море се срещат 3 вида – обикновен делфин, афала и муткур. Афалата е обявена за застрашен вид вече 50 години. Тя е с къса муцуна и черна елипсовидна ивица около очите. Гърбът й е тъмен до черен, а коремът – почти бял и е с размери средно 1,8 м дължина.
Твърдението, че популацията им е станала толкова голяма, че се налага да бъде изкуствено ограничена е безотговорно и не се базира на направено преброяване или други факти, освен този, че в морето вече рибата е толкова малко, че не е достатъчна и за тях и за хората. Затова обаче не са виновни делфините, а хората. Изчезването на рибата съвсем от Черно море в резултат на безконтролното му замърсяване, няма да застраши живота на хората, но определено може да причини пълното изчезване на делфините.