Всеки знае, че по легален или нелегален начин /дори чрез Интернет/ младият човек днес може да намери стотици психоактивни вещества с различен химически строеж и свойства.
Нека да уточним, че като психоактивни се определят веществата, които въздействат на централната нервна система и променят възприятията, настроението, чувствата, мислите, поведението. Такива свойства притежават много естествени продукти и още повече на брои техни синтетични подобия.
Някои наркотици са обект на строг международен контрол и забрани / хероин, кокаин, канабис, амфетамини и др./, други се предлагат легално в огромни количества /алкохол, тютюн/.
Всички те обаче имат способността да въздействат на мозъка като променят нивото на наличност на някои от най-важните невротрансмитери и преди всичко на допамина.
Невротрансмитерите са химически сигнални вещества на нервната система, които пренасят нервния импулс. Допамина е един от тях.
Така психоактивните вещества, особено силните наркотици активират т. нар. ” възнаграждаваща система”, което води до различни удоволствени изживявания /еуфория/. Всъщност наркотиците грубо нарушават равновесието в този фино балансиран механизъм. Въпреки това изглежда привлекателно човек /особено по – импулсивен тинейджър/ да поиска отново и отновo да „разстрои” системата с поемане на дрога, за да изпита познатото вече удоволствие. Така може да се стигне до сериозните патофизиологични изменения на мозъчно ниво, характерни за зависимостта. Това е болестно състояние с хронично – рецидивиращ ход на протичане. Да, така е, наркоманите са болни хора и трябва да гледаме на тях като на такива, да се стремим да им помогнем, а не да ги съдиме и критикуваме, да гледаме на тях като на утрепки и престъпници. В повечето случаи те са жертва на разпаднало се семейство или други проблеми, от които се опитват да избягат поради безсилие да ги решат. Така стават жертва на болестта, а като всяка сериозна болест, лечението е много трудно. Обикновено младите хора, които са зависими от психоактивни вещества /наркотици/ крият дълго проблема и често родителите дори не подозират, а когато това стане, вече е доста късно и по-трудно за лечение. Често даже е прекалено късно.
Трябва да се има предвид, че видимите признаци за употреба на наркотици не са достатъчно категорични и недвусмислени, особено в началния стадий. Именно затова останалите членове на семейството обикновено отдават промените, които забелязват на умора, психическо напрежение, недоспиване. Някои от наблюдаваните промени могат да се дължат просто на пубертета, а не на дроги. Освен това децата, които посягат към тези вещества, вече имат някакви отклонения в поведението, определяно като нормално. Освен това наркотиците въздействат различно на различните индивиди. Един и същи наркотик може да причини доста отличаващи се реакции в зависимост от индивида и обстоятелствата
Най-общите признаци, които би трябвало да ви накарат да се усъмните, че детето ви посяга към наркотици са:
- Блед цвят на кожата и нездрав външен вид ;
- Чести и внезапни промени в настроението, прояви на агресивност, нехарактерни за него;
- Проблеми със съня.Ако детето е постоянно сънливо и замаяно или обратното – не може да заспива и се върти по цяла нощ;
- Бързо отслабване на тегло поради липса на апетит или засилен глад за сладко;
- Ако светлината го дразни или се оплаква от гадене, болки или виене на свят;
- Промени в говора, пресъхване на устата, възпаление на лигавиците
- Зачервени очи, пресъхване на устата, възпаление на лигавиците;
- Треперене на крайниците;
- Стомашни и чревни проблеми;
- Разширяване или свиване на зениците /особено при въздействие на стимуланти и опиати следи от убождания със спринцовка;
- Промяна в начина на живот и небрежност към външния вид, промяна на средата и приятелите,съпроводени с потайност, заключване в стаята и т.н
- Постепенно изолиране от близките, чести лъжи;
- Ако започнат да изчезват от дома скъпи неща, които лесно могат да бъдат заложени и продадени
Тези признаци са най-общи и не са задължителни, но все пак са основание да изострите вниманието си ако се появят.
Рисковете от употреба на наркотици за развитието на младия организъм се появяват още преди раждането и трябва да бъдат проследявани през цялото юношество. Този дълъг период е изпитание но и дълг най-вече на родителите и семейството. Особено критични са тинейджърските години. Даже по-рано, около 10- годишна възраст започват експериментите с нови поведенчески форми, сред които малко по-късно се включва и употребата на тютюн, алкохол и други психоактивни вещества.
Особено канабиса и посягането на младите хора към него без да осъзнават напълно рисковете е много опасен. Една от причините е разгорещения спор „за” и „против” тази дрога. Могат да бъдат приведени много аргументи /включително и научни/ в полза на едната или другата теза. Има обаче и безспорни факти, които не могат да бъдат пренебрегвани. Броят на непълнолетните потребители расте бързо, предлагат все по – силно действащи форми на канабис и младите хора бързо се пристрастяват, а голяма част от тях търсят все по-силни наркотици и свършват зле.
Затова все повече се увеличава и броят на търсещите лечение за зависимост от канабис. Повечето от тях са започнали да употребяват марихуана много преди да навършат 18 години.
Всеки родител трябва да бъде нащрек за детето си в доста дълъг период от време, особено докато то напълно се изгради и докаже като личност. Важно е това да става деликатно, без да се посяга на неговата гордост и самочувствие. Да наблюдаваме и да сме близо до детето си не значи да го шпионираме.
И все пак трябва да се знае, че най-неоспоримо доказателство за употреба на наркотици е установяването на следи от тях в биологични проби – урина, кръв, косъм, слюнка и др. В аптеките вече свободно се предлагат експресни тестове за откриване в урината на почти всички основни психоактивни вещества – морфин, метадон, кокаин, амфетамин, бензодиазепами и др.Те са високочувствителни и могат да засекат следи от наркотици и техни метаболити дни след консумациятя.
Важно е рано да разберем ако с детето ни става нещо, за да имаме време и шанс да му помогнем!!! Важно е да пазим децата си, да бъдем близо до тях, да се опитаме да спечелим доверието им, да ги обичаме и да им го показваме, да ги уважаваме, а не само да изискваме от тях. Това са нашите деца …и те всъщност са точно като нас, носят нашите гени, но живеят в друго време. Ние не само сме отговорни за тях, от нас, родителите зависи цялото бъдеще на децата.